Средиземноморската диета отдавна се свързва с по-добро сърдечносъдово здраве и по-нисък риск от метаболитни заболявания. Ново изследване насочва вниманието към още една потенциална полза от този начин на хранене – намаляването на мазнините, натрупани в панкреаса.
Според представените резултати специален вариант на средиземноморската диета, съчетан с редовна физическа активност, е свързан с приблизително 14% намаляване на мазнините в панкреаса в рамките на 18 месеца.
Откритието е важно, тъй като панкреасът играе ключова роля в регулирането на кръвната захар и производството на инсулин.
Когато говорим за натрупване на мазнини в организма, обикновено мислим за корема или черния дроб. Мазнини обаче могат да се натрупват и в други органи, включително панкреаса.
Този орган произвежда инсулин – хормонът, който помага на клетките да усвояват глюкозата от кръвта.
Повишеното количество мазнини в панкреаса се свързва с нарушения в метаболитното здраве и с по-висок риск от диабет тип 2, макар връзката да е сложна и да зависи от множество фактори.
Намаляването на тези мастни натрупвания представлява интерес за учените, тъй като може да бъде част от подобряването на метаболитните показатели.
В проучването участват близо 300 души, проследявани в продължение на 18 месеца.
Изследователите анализират ефектите от хранителен режим, основан на принципите на средиземноморската диета, в комбинация с физическа активност.
Резултатите показват, че участниците, следващи специалния хранителен подход, постигат намаляване на мазнините в панкреаса, като се наблюдават и благоприятни промени в някои показатели, свързани с контрола на кръвната захар.
Данните предполагат, че качеството на храненето може да има значение не само за общото телесно тегло, но и за разпределението на мазнините във вътрешните органи.
За разлика от строгите режими, които изключват цели групи храни, средиземноморският модел на хранене се основава на разнообразие и преобладаваща консумация на минимално преработени продукти.
Основно място заемат зеленчуците, плодовете, бобовите растения, пълнозърнестите храни, ядките и зехтинът.
Рибата също присъства редовно в менюто, докато червеното и преработеното месо, сладките изделия и силно преработените храни се консумират по-ограничено.
Този модел осигурява фибри, ненаситени мазнини, витамини и разнообразни растителни съединения.
Една от причините средиземноморската диета да привлича вниманието на изследователите е възможността да подобрява метаболитното здраве чрез различни механизми.
Храните, богати на фибри, могат да подпомагат контрола на кръвната захар и усещането за ситост. Ненаситените мазнини, съдържащи се в зехтина, ядките и рибата, имат благоприятно влияние върху липидния профил, когато заместват част от наситените мазнини.
Физическата активност допълнително подпомага инсулиновата чувствителност и управлението на телесното тегло.
Затова ефектите, наблюдавани в проучването, не могат да бъдат приписани единствено на определена храна или хранителна съставка.
Установеното намаляване на мазнините в панкреаса не означава, че всеки човек, който започне средиземноморска диета, непременно ще постигне същия резултат.
Значение имат изходното метаболитно състояние, количеството натрупани мазнини, физическата активност, общият енергиен прием и индивидуалните особености на организма.
Освен това резултатите не доказват, че хранителният режим самостоятелно може да предотврати или излекува диабет тип 2.
Изследването обаче допълва научните данни, че устойчивите промени в храненето и движението могат да повлияят благоприятно на метаболитното здраве, включително на мастните натрупвания във вътрешните органи.






