Исканията са заложени в декларацията „Екосистемата на бъдещето: баланс, достъп и устойчивост“, приета по време на 14-ата есенна конференция в Свети Влас. В обсъжданията са участвали представители на фармацевтичната индустрия, търговията на едро и аптечния сектор.

В документа са отправени предложения към НЗОК, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите и Народното събрание. Според представителите на сектора промените са необходими за запазване на достъпа до лекарства и устойчивостта на аптечната мрежа.

Сред основните предложения са още национален анализ на аптечната мрежа и създаване на механизъм за подпомагане на аптеките в малките, отдалечените и труднодостъпните населени места.

„Устойчивото снабдяване с лекарства е обща отговорност на всички по веригата. В центъра обаче стои пациентът“, заяви Аделина Любенова, председател на Инициативния комитет на магистър-фармацевтите, собственици на семейни аптеки.

Искат 25% увеличение за изпълнение на рецепти

Според приетата декларация възнаграждението за изпълнение на рецепти по НЗОК трябва да бъде увеличено с 25%. Като аргументи се посочват разходите за информационни системи и дигитализация, обработката на електронни рецепти, административните изисквания, съхранението и управлението на лекарствените наличности, както и професионалната отговорност на магистър-фармацевтите.

„Ако искаме устойчива аптечна мрежа, трябва да има предвидим модел за нейното финансиране“, посочи Любенова.

От сектора предлагат и механизъм за периодично актуализиране на възнаграждението в зависимост от реалните разходи на аптеките и промените в икономическата среда.

НЗОК да плаща до 14 дни

Друго основно искане е срокът за разплащане на НЗОК с аптеките да бъде намален до 14 дни.

Според представителите на сектора предвидимият паричен поток е особено важен за семейните и независимите аптеки, които предварително осигуряват лекарствата за здравноосигурените пациенти.

„Независимите и семейните аптеки не следва системно да финансират публичното лекарствоснабдяване със собствени средства“, заяви Любенова.

Карта на районите без достатъчно аптеки

Участниците в конференцията настояват Министерството на здравеопазването да извърши национален анализ на аптечната мрежа. Целта е да бъдат установени регионалните различия, районите с недостатъчно аптечно покритие и населените места без аптека.

На тази основа се предлага създаването на механизъм за финансова и друга подкрепа за аптеките в малките, отдалечените и труднодостъпните населени места, както и за обекти, които изпълняват функции от обществен интерес.

Предлага се и постоянна работна група с представители на институциите и сектора, която да следи устойчивостта на аптечната мрежа.

Дигитализация след реално тестване

Семейните аптеки подкрепят ускоряването на дигитализацията, но настояват новите електронни системи да бъдат въвеждани след реални тестове с участието на фармацевти и аптеки.

Сред предложенията са единни стандарти за обмен на данни, съвместимост между информационните системи, премахване на двойното въвеждане на информация и ясни процедури при технически сривове.

„Технологиите трябва да свързват участниците в системата и да улесняват достъпа до лечение, без да създават нови административни бариери за аптеките“, посочи Любенова.

Искат разширяване на ролята на фармацевтите

В декларацията се предлага разработването на модел за финансиране на допълнителни професионални фармацевтични дейности, когато те имат измерима полза за пациентите.

От сектора настояват и при определянето на публичните разходи за лекарства да се отчита не само цената на медикаментите, но и ресурсът, необходим за сигурното и професионалното им достигане до пациентите.

Представителите на аптечния сектор искат бъдещите законодателни промени в снабдяването с лекарства да бъдат предшествани от оценка на въздействието им върху пациентите, аптеките, фармацевтите и конкуренцията.

Декларацията е приета в рамките на кръглата маса „Аптека 2030 България: приоритети за развитие на сектора до 2030 г.“. Сред обсъжданите проблеми са недостигът на фармацевти и лекарства, намаляващата рентабилност на аптеките, административната тежест, нелоялната конкуренция и липсата на дългосрочна държавна политика за сектора.