• Йотова е загубила доверието си в Гюров след като той като служебен премиер е подписал 10-годишно споразумение с Украйна, без съгласуване с другите институции, въпреки че смята, че правителството му се е справило с провеждането на парламентарните избори.
• Андрей Гюров се разграничи от ПП и ДБ. По думите му между него и подкрепящите го пратии няма никаква връзка, той не е водил разговори с тях.
• Йотова попита Гюров дали е доволен от "изключително калната" кампания, която е водена срещу нея. Той отговори, че кампанията му е била позитивна. 

Украйна и външната политика: преговори или по-силна отбрана

Илияна Йотова защити позицията, че мирът в Украйна може да бъде постигнат единствено чрез преговори, в които трябва да участва и Русия. Тя настоя за цялостно мирно споразумение, а не само за временно прекратяване на бойните действия.

„Без Русия това нещо няма как да стане“, подчерта Йотова.

Тя потвърди, че би разговаряла с Владимир Путин, но само при мандат от българската държава и широк национален консенсус.

Кандидатката предложи и мораториум върху бойните действия между шестте черноморски държави, като постави акцент върху сигурността на корабоплаването и необходимостта от дипломатически инициативи.

Андрей Гюров възрази, че пожеланията за мораториум не представляват отбранителна стратегия. Според него Русия трябва да прекрати агресията, за да започнат преговори за примирие, а България трябва да участва по-активно в общата европейска и натовска отбрана, включително в противодействието на дронове.

„Когато нямаш позиция и не си на масата, си в менюто“, заяви Гюров.

Двамата спориха и за принципите на българската дипломация. Йотова настоя външната политика да бъде подчинена на националния интерес, а не на автоматично съгласие със съюзниците. Гюров подчерта, че границите не могат да бъдат променяни със сила и че България трябва да изгражда силни съюзнически отношения.

Инфлацията: взаимни обвинения за действията на служебния кабинет

Сериозен спор предизвика поскъпването на живота.

Йотова обвини Гюров, че по време на управлението му като служебен министър-председател цените са се повишили, а предприетите мерки не са дали необходимите резултати.

Тя разкритикува създадения от служебния кабинет щаб за цените, като заяви, че хората са очаквали конкретни действия, а не механизми, останали на хартия.

Гюров отхвърли обвиненията. Според него по време на служебното правителство цените са се увеличавали по-бавно, а впоследствие инфлацията се е ускорила.

Той защити разработения от кабинета механизъм за реакция при ценови кризи, който според него е осигурявал предвидимост и е можел да бъде използван от следващото управление.

„Домовата книга“ раздели двамата кандидати

Различията проличаха и по въпроса за конституционните правила за назначаване на служебен министър-председател.

Йотова заяви, че т.нар. „домова книга“ трябва да бъде премахната, а текстовете за съставяне на служебно правителство – преразгледани. Според нея сегашният механизъм затруднява поемането на политическа отговорност.

Попитана дали отново би назначила Гюров за служебен премиер, тя отговори утвърдително, като обясни, че тогава изборът ѝ е бил ограничен.

Гюров защити действащия механизъм и заяви, че не вижда необходимост президентът да получава повече правомощия. Според него „домовата книга“ е изпълнила предназначението си, като е ограничила възможността властта да бъде съсредоточена в една институция.

Президентът и институциите: сътрудничество, но и контрол

И двамата кандидати говориха за необходимостта институциите да работят в интерес на държавата, но поставиха различен акцент върху ролята на президента.

Йотова защити разбирането, че държавният глава трябва да търси съгласие между институциите и да отстоява национални позиции, подкрепени с достатъчно широк консенсус. Според нея президентът разполага с необходимите правомощия и не се нуждае от допълнително разширяване на властта си.

Гюров също не поиска повече президентски правомощия, но настоя те да се използват по-активно. По думите му държавният глава трябва да обединява обществото и едновременно с това да бъде противотежест, когато изпълнителната власт злоупотребява с положението си.

Двамата се съгласиха, че български военнослужещи не трябва да бъдат изпращани в Украйна, но останаха на различни позиции относно споразумението, подписано от Гюров в Киев по време на служебния му мандат.