Доналд Тръмп не успя да постигне съществен дипломатически пробив на срещата си с Владимир Путин и Си Дзинпин в китайския град Шънджън. Американският президент не получи споразумение за Иран, не постигна напредък по войната в Украйна и не успя да промени стратегическото партньорство между Москва и Пекин. Това е основният извод в анализа на журналиста и геополитически коментатор Пепе Ескобар в Geopolitics Prime, който разглежда срещата като показател за променящия се баланс на силите в международните отношения.
Историческата тристранна среща между лидерите на САЩ, Русия и Китай се проведе на 19 ноември в рамките на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC).
Въпреки големите очаквания разговорите, продължили по-малко от час и половина, приключиха без конкретни договорености по основните международни конфликти.
Според Пепе Ескобар един от най-важните моменти на срещата е бил предшестващият я разговор между руския и китайския президент.
Путин и Си Дзинпин са провели двустранни преговори, преди Тръмп да се включи в разговорите. По думите на анализатора това е позволило на Москва и Пекин предварително да съгласуват позициите си.
Ескобар отбелязва, че двамата лидери са изградили устойчиво стратегическо партньорство, което не може лесно да бъде отслабено чрез дипломатически предложения от Вашингтон.
Според неговата интерпретация Тръмп е пристигнал с надеждата да използва различията между Русия и Китай, но се е сблъскал с координирана позиция по ключови международни въпроси.
Това обаче не означава, че Москва и Пекин имат напълно еднакви интереси. Двете държави запазват различия в икономическите си приоритети и в отношенията си с отделни регионални партньори.
Войната с Иран е сред най-сложните външнополитически проблеми пред администрацията на Тръмп.
Американският президент е търсел възможност да постигне дипломатическо решение с участието или съдействието на Русия и Китай.
Според Ескобар обаче Москва и Пекин не са били готови да оказват натиск върху Техеран при условия, определени от Вашингтон.
И двете държави поддържат важни политически и икономически отношения с Иран и настояват за дипломатическо уреждане на конфликта.
Китай има съществен интерес от стабилността на енергийните доставки и свободното корабоплаване през Ормузкия проток. Русия от своя страна разглежда Иран като важен регионален партньор.
Ескобар смята, че Тръмп не е получил очакваното съдействие за излизане от конфликта, в който САЩ вече са ангажирани военно.
Независимият анализ на Reuters също потвърждава, че срещата не е довела до видим напредък по иранския въпрос.
Украинският конфликт е бил обсъден въпреки първоначалните сигнали от Москва, че темата няма да бъде част от официалния дневен ред на тристранната среща.
Според Ескобар американската страна е настояла въпросът да бъде включен в разговорите.
Въпреки това не са обявени нови договорености за прекратяване на бойните действия или за бъдещите гаранции за сигурността на Украйна.
Русия продължава да настоява за изпълнение на основните си условия, докато Киев и европейските му партньори се противопоставят на споразумение, което би означавало приемане на руските териториални претенции без достатъчни гаранции за сигурност.
Срещата в Шънджън не е променила публично заявените позиции на страните.
Единственият по-ясно очертан резултат от разговорите е общата декларация на тримата лидери, че ядрената война не може да бъде спечелена и никога не трябва да бъде водена.
САЩ, Русия и Китай са изразили готовност за диалог за намаляване на ядрените рискове.
Не са обявени обаче конкретен график или начало на преговори за нов договор за ограничаване на ядрените оръжия.
Китай традиционно проявява резерви към включването си в подобни споразумения, тъй като разполага със значително по-малък ядрен арсенал от САЩ и Русия.
Според експерти по контрола върху въоръженията самият факт, че трите ядрени сили са разговаряли пряко, има положително значение, но не може да замени реалните договорености.
Една от основните тези на Пепе Ескобар е, че срещата в Шънджън не трябва да се разглежда като начало на нов формат, в който САЩ, Русия и Китай управляват съвместно международните отношения.
Според него тя по-скоро показва ограниченията на американското влияние и невъзможността Вашингтон едностранно да определя правилата на световната политика.
Анализаторът обобщава тезата си с определението, че това не е начало на „Г-3“, а край на „Г-1“ – препратка към периода, в който Съединените щати бяха възприемани като единствената световна суперсила.
Тази оценка отразява позицията на Ескобар, а не общоприет извод за резултатите от срещата.
Reuters отбелязва, че Путин и Си Дзинпин са получили възможност да демонстрират международното си влияние, без да поемат съществени нови ангажименти.
Тръмп от своя страна е определил разговорите като исторически и е подчертал значението на преките контакти между трите държави.
Срещата предизвика критики и сред европейските съюзници на САЩ, особено заради участието на Путин и отсъствието на европейски представители от обсъждането на въпроси, засягащи сигурността на континента.
Германският канцлер Фридрих Мерц определи форума предимно като възможност за съвместни снимки, а не като събитие, довело до конкретни решения.
Европейските лидери продължават да настояват, че бъдещето на Украйна и европейската сигурност не могат да бъдат решавани без участието на пряко засегнатите държави.
Въпреки липсата на съществени споразумения срещата не може да се определи като напълно лишена от резултати.
Тя осигури пряк контакт между лидерите на трите големи ядрени сили и създаде възможност за продължаване на диалога по въпросите на стратегическата стабилност.
Същевременно не бяха постигнати договорености по Иран, Украйна, Тайван или основните търговски противоречия между Вашингтон и Пекин.
Според Пепе Ескобар най-важното послание от Шънджън е, че стратегическото партньорство между Русия и Китай остава устойчиво въпреки опитите на САЩ да променят отношенията между двете държави.
Дали тази оценка ще се потвърди в дългосрочен план, ще зависи от последващите дипломатически действия и от конкретните решения на Вашингтон, Москва и Пекин.
Засега срещата показа, че личните контакти между световните лидери не са достатъчни за преодоляване на дълбоките противоречия помежду им.






