Над 2,4 млн. души не работят, докато бизнесът търси над 300 хил. служители – синдикати и работодатели спорят между „внос на работна ръка“ и активиране на вътрешния резерв.
Безработицата в България продължава да намалява и към края на годината достига 3,2%, показват данните на националната статистика. На пръв поглед пазарът на труда изглежда стабилен, но зад тези числа се крие сериозен структурен проблем – над 2,4 милиона българи остават извън икономическия живот на страната.
По данни на експертите, повече от 40% от тези хора са учащи, които по обективни причини не работят. Останалите близо 60% обаче представляват т.нар. „скрит резерв“ – хора, които са демотивирани, трайно безработни, работещи в сивия сектор, както и представители на уязвими социални групи и хора със специални потребности, пише БНТ.
Според Теодора Пачеджиева от КНСБ проблемът не се изчерпва със сивата икономика:
„Това са хора, за които интегрирането на пазара на труда е значително по-трудно – както заради личните им потребности, така и защото самият пазар не е пригоден за тях.“
От страна на бизнеса именно тези хора се разглеждат като потенциален източник на работна сила. Жасмина Саръиванова от Българска стопанска камара подчертава, че бизнесът от години настоява за политики за активиране на вътрешния трудов резерв.
В същото време официално регистрираните безработни са около 96 хиляди души, като над 42 хиляди от тях не са работили от години. Регионалните различия обаче са сериозни – в Северозападна България безработицата достига близо 8%, докато в Югозападния регион е около 3,1%. В селските райони нивото на безработица е с близо 3 процентни пункта по-високо от това в градовете.
Заетите в страната са над 2,9 милиона души, като повече от 73% работят в частния сектор. Въпреки това работодателските организации изчисляват, че реалният недостиг на кадри надхвърля 300 хиляди души, което води до все по-чест внос на работна ръка от чужбина.
Тази практика обаче поражда сериозни противоречия. От синдикатите предупреждават, че вносът на нискоквалифицирани и нископлатени работници води до натиск върху заплатите на българските работници и задълбочава социалните неравенства. Като алтернатива се посочва връщането на българи от чужбина, но процесът е възпиран от фактори като корупция, липса на доверие в институциите и ограничени възможности за кариерно развитие.
Паралелно с това се засилва и друга тенденция – все повече хора продължават да работят и след пенсиониране. Политиките за „активно стареене“ се разглеждат като част от решението на кадровия дефицит, а препоръки за повишаване на пенсионната възраст вече идват и от Организация за икономическо сътрудничество и развитие.
Данните очертават ясен извод: България не страда от класическа безработица, а от дълбок структурен дисбаланс– милиони хора извън икономиката, недостиг на кадри в бизнеса и липса на дългосрочна политика за развитие на човешкия капитал. Решението вече не е просто в създаването на работни места, а в интеграция, образование, квалификация и реални стимули хората да бъдат част от икономиката.
Още новини четете в категория
Бизнес
3.8 С
9.8 С
6.7 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
