Григорий Лучански, основател на международната компания Nordex и един от най-влиятелните предприемачи в първите години след разпадането на Съветския съюз, е починал във Виена на 81-годишна възраст. Бизнесменът, чието име през годините се появява в международни разследвания за организирана престъпност и пране на пари, е поддържал тесни контакти с представители на руските политически и икономически елити.
Лучански е починал на 20 октомври, а погребението му е насрочено за 25 октомври на еврейското гробище в Рига, съобщава „24 часа“.
Името му се свързва с мащабни петролни сделки, приватизационни процеси и политически контакти, достигнали до най-високите етажи на властта в Москва и Вашингтон. Част от публикациите за предполагаемите му връзки с престъпни структури стават предмет на съдебни спорове, като самият той многократно отрича обвиненията.
Григорий Лучански е роден през 1945 г. в Ташкент. Завършва Московския институт за стомана и сплави, след което започва кариера в Латвийската съветска социалистическа република.
Там ръководи студентските строителни бригади и заема поста заместник-ректор на Латвийския държавен университет.
През 1983 г. е осъден на седем години затвор за присвояване на университетска собственост, но през 1985 г. е освободен условно. Впоследствие Лучански твърди, че делото срещу него е било резултат от действията на Борис Пуго, тогавашен ръководител на латвийските служби за сигурност.
След политическите и икономическите промени в Източна Европа Лучански навлиза в международния бизнес.
През 1990 г. в Австрия е регистрирана компанията Nordex, която бързо се превръща в един от големите посредници в търговията със суровини от бившите съветски републики.
Само три години по-късно дружеството вече е сред петте най-големи износители на петролни продукти от страните от Общността на независимите държави, а оборотът му се оценява на около 2 милиарда долара.
През 1993 г. Nordex участва в схема за доставка на руски петрол за Украйна срещу хранителни продукти.
Сделките предизвикват подозрения за завишаване на цените, като в публикации от периода се твърди, че компанията е реализирала печалба от около 30 милиона долара.
Името на Nordex се появява и покрай дейността на компанията Columbus, свързвана с предполагаем незаконен износ на 30 000 тона рафинирана мед от Русия през 90-те години.
Лучански отрича да е участвал в незаконни операции.
През 2001 г. бизнесменът посредничи при продажбата на 66% от Новокузнецкия алуминиев завод на компанията „Руски алуминий“, свързана с Олег Дерипаска.
Друг значим епизод в кариерата му е управлението на московския автомобилен завод ЗИЛ. Между 2003 и 2011 г. контролирана от Лучански компания управлява предприятието.
След прекратяването на договора ЗИЛ предявява иск за приблизително 1,1 милиарда рубли, но губи съдебното дело.
Бизнесменът поддържа контакти с влиятелни руски политици, сред които бившият московски кмет Юрий Лужков и представители на администрацията на президента Борис Елцин.
През 2004 г. Лучански придружава Лужков при посещение в Батуми, което според публикации от периода не е било съгласувано с руското външно министерство.
Контактите му обаче не се ограничават до Русия.
През 1993 г. той се среща с американския президент Бил Клинтън на събитие за набиране на средства за Демократическата партия.
Две години по-късно Лучански получава покана за друга вечеря с участието на Клинтън, но тя впоследствие е отменена на фона на въпроси за предполагаемите му връзки с организираната престъпност.
През 90-те години Лучански попада във фокуса на международни журналистически разследвания.
През 1996 г. американското списание Time публикува материал за руската организирана престъпност, в който представя твърдения за негови контакти с престъпни структури и високопоставени представители на властта.
Името му се появява и в публикации за предполагаем незаконен превоз на оръжие с транспортен самолет Ан-124, свързван с Nordex. Лучански категорично отрича да е участвал в търговия с оръжие.
През 1999 г. британският вестник The Times публикува твърдения, свързващи бизнесмена с пране на пари и организирана престъпност.
Лучански завежда дело за клевета срещу изданието и го печели.
Съдебният изход е важен момент в историята на публичните обвинения срещу него, тъй като показва необходимостта да се прави разграничение между журналистически твърдения, подозрения и доказана престъпна дейност.
През последните десетилетия името на Григорий Лучански продължава да се появява в публикации и разследвания за отношенията между бизнеса и политическата власт в Русия.
Независимата разследваща платформа „Проект“ също разглежда неговите контакти с представители на московската администрация.
През 2021 г. самият Лучански твърди, че е подпомагал финансово политиците Гавриил Попов и Егор Гайдар в началото на 1993 г.
Историята му обхваща няколко десетилетия на икономически и политически промени — от съветската номенклатура до появата на големите частни капитали след разпадането на СССР.
Смъртта му поставя край на биография, в която международните бизнес сделки, политическите контакти и публичните обвинения често се преплитат.
Източници: „24 часа“, Time, The Times, разследващата платформа „Проект“.






