Сред европейските съюзници в НАТО нарастват опасенията, че Вашингтон може да обвърже преговорите с Москва за нова система за сигурност в Европа с бъдещото разполагане на американските войски на континента. Според Politico подобна възможност поражда тревога, че ключови решения за европейската отбрана могат да бъдат взети в рамките на по-широка договорка между САЩ и Русия, без достатъчно участие на европейските държави, пише fakti.bg.
Изданието се позовава на разговори с 12 дипломати от НАТО, представители на Европейския съюз и служители на европейски правителства. Те са пожелали анонимност заради чувствителността на обсъжданите въпроси.
Основната неизвестна е свързана с предстоящото приключване на американския преглед на военното присъствие в Европа, чиито резултати се очакват през декември.
Според трима дипломати от НАТО европейските партньори на Вашингтон не са били предварително уведомени за американските намерения за нови договорености в областта на сигурността.
Това е предизвикало скептицизъм в редица европейски столици, особено заради възможността бъдещата архитектура за сигурност да бъде обсъждана паралелно с промени в американското военно присъствие.
Един от дипломатите определя този въпрос като основния неизяснен проблем в отношенията между съюзниците. Според него преговорите за европейската сигурност изглеждат по един начин при сегашното разполагане на американските сили и по съвсем различен, ако то бъде променено.
Допълнителна несигурност създава фактът, че засега не е известно какви решения ще вземе администрацията на Доналд Тръмп за бъдещото участие на САЩ в отбраната на Европа.
Администрацията на американския президент разглежда възможността за нови договорености, които да регулират отношенията в областта на сигурността между САЩ, Русия и Европа.
Джаред Къшнър представя инициативата като механизъм за постоянни консултации, по-надеждна комуникация при кризи и по-голяма прозрачност относно военните действия и намеренията на страните.
Сред предлаганите елементи са взаимни мерки за намаляване на риска от военна ескалация и създаване на условия за дългосрочна стабилност.
Въпреки това европейските партньори се притесняват, че подобни преговори могат да доведат до договорености, които пряко засягат тяхната сигурност, без те да имат достатъчно влияние върху окончателните решения.
Върховният представител на Европейския съюз по външната политика Кая Калас подчертава, че Европа вече разполага с установена система за сигурност, основана на ролята на НАТО и ЕС.
Според нея Украйна трябва да бъде част от бъдещите договорености, а Русия не бива да получава възможност да блокира решенията, свързани с отбраната и сигурността на европейските държави.
Подобна позиция изразява и литовският президент Гитанас Науседа. Той настоява европейските страни да участват пълноценно както в преговорите за прекратяване на войната в Украйна, така и в обсъжданията за бъдещата архитектура на сигурност на континента.
През юни Пентагонът започна шестмесечна оценка на разполагането на американските сили и военната инфраструктура в Европа.
Прегледът обхваща числеността на военнослужещите, използването на бази и участието на американските формирования в отбранителните планове на НАТО.
Министърът на отбраната на САЩ Пит Хегсет вече заяви, че европейските съюзници трябва да поемат по-голяма част от отговорността за конвенционалната отбрана на континента.
Засега Вашингтон не е обявил конкретно решение за изтегляне на американски части. Именно липсата на яснота обаче засилва опасенията, че бъдещото военно присъствие на САЩ може да се превърне в част от преговорите с Русия.
Дипломатическите усилия продължават и по отношение на войната в Украйна.
За 10 и 11 ноември в Абу Даби са предвидени работни разговори между украински и руски представители с посредничеството на Съединените щати.
Очаква се въпросът за новите американски предложения за европейската сигурност да бъде обсъден и на предстояща неформална среща на лидерите на Европейския съюз.
На този фон основното притеснение на европейските съюзници остава възможността Вашингтон и Москва да постигнат договорености, които да променят баланса на сигурността на континента, преди европейските държави да са получили реална възможност да участват във формирането им.
Източници: Politico, fakti.bg






