Учени от Китай и Япония са разработили нов тип изключително гъвкав мозъчен имплант, който може да реши един от най-сериозните проблеми при интерфейсите мозък–компютър.
Проектът е реализиран от изследователи от Международното висше училище в Шънджън към Университета Цинхуа, Токийския университет и Института за мозъчни науки Шънджън–Хонконг към Китайската академия на науките.
С времето движението на мозъка води до триене, възпаления и образуване на белези около импланта, което постепенно влошава качеството на сигналите и намалява ефективността на устройствата.
Новото решение използва органичен материал, наречен CHIP (Conductive Hydrogel with Interfacial Percolation).
Той представлява проводим хидрогел, който е значително по-мек и по-близък по механични свойства до мозъчната тъкан.
Резултатът е електродна матрица със 128 канала и дебелина едва 9 микрометра – по-малко от дебелината на човешки косъм. Плътността на електродите е около 10 пъти по-висока в сравнение с предходни хидрогелни импланти.
Според публикуваните данни материалът достига електропроводимост от 2512 S/cm, което позволява регистриране на изключително слаби невронни сигнали.
За да проверят устойчивостта на технологията, учените имплантират устройствата в мозъци на зайци. В рамките на над 550 дни животните осигуряват стабилни невронни данни.
След 18 месеца качеството на сигнала остава около 94% от първоначалното ниво. Анализите на мозъчната тъкан показват минимални възпалителни реакции, липса на значима имунна реакция и почти никакво образуване на белези около импланта.
Допълнителните тестове показват, че материалът издържа 1000 цикъла на разтягане при деформация до 30%. Това съответства на приблизителните механични натоварвания, които мозъчната тъкан може да понесе.
Интерфейсите мозък–компютър се развиват бързо, но дългосрочната стабилност на имплантите остава ключово ограничение.
Новият органичен материал може да се превърне във важна стъпка към устройства, които работят надеждно в продължение на десетилетия.
Подобни технологии се разглеждат като основа за бъдещи медицински приложения – възстановяване на двигателни функции, лечение на неврологични заболявания и по-пряка интеграция между човешкия мозък и компютърни системи.






