Кръводаряването е не само акт на хуманност, който спасява животи, но и практика, която може да бъде от полза за донора.
Изследването, резултатите от което са публикувани в списание Blood, е проведено от учени от института Франсис Крик във Великобритания.
Установено е, че честите донори са по-склонни да имат мутации в гена DNMT3A. За да оценят значимостта на подобни промени, учените провеждат експерименти с генетично модифицирани кръвни стволови клетки.
Под въздействието на хормона еритропоетин (EPO), който тялото произвежда в отговор на загуба на кръв, клетките с мутация DNMT3A започват да се делят и да се възстановяват по-бързо.
Това показва повишената им адаптивност. Заслужава да се отбележи, че някои мутации в стволовите клетки могат да увеличат риска от развитие на левкемия.
Така всеки дарителски акт се превръща в своеобразна тренировка за кръвоносната система, стимулирайки обновяването й и повишавайки нейната ефективност.
Учените отбелязват, че са необходими повече изследвания, за да се потвърдят тези открития.
Трябва да се установи и дали положителният ефект от донорството се разпростира върху жени и хора от различни възрасти и етнически групи, тъй като към времето на проучването са изследвани само мъже.