Може ли една обикновена риза да ви направи невидими за камерите за видеонаблюдение? Германският дизайнер Симон Векерт твърди, че е намерил необичаен начин да заблуди системите за разпознаване на хора, използващи изкуствен интелект.

Неговото творение, наречено Digital Camouflage („Дигитален камуфлаж“), прилича на пъстра хавайска риза с хаотични геометрични фигури. Зад странния дизайн обаче стои технология, създадена с конкретна цел – да попречи на алгоритмите да разпознават човека, който я носи.

Най-грозната риза или най-умният камуфлаж?

На пръв поглед дрехата изглежда като моден експеримент със съмнителен вкус. Ярките цветове, необичайните форми и привидно случайните шарки привличат вниманието на околните.

Точно този десен обаче е основното оръжие срещу изкуствения интелект.

Според Векерт системите за компютърно зрение не възприемат човешкото тяло по начина, по който го правят хората. Те анализират визуални характеристики като контури, контрасти, текстури и пропорции, за да определят дали даден обект представлява човек.

Алгоритмите са обучени с огромни количества изображения и разпознават статистически закономерности, характерни за човешката фигура.

Дизайнерът използвал именно тази особеност, за да създаде шарка, която затруднява разпознаването.

Изкуствен интелект срещу изкуствен интелект

Любопитното е, че самият дизайн е разработен с помощта на изкуствен интелект.

Векерт използвал метод на многократно тестване, при който различни варианти на десена били представяни на система за разпознаване на хора.

Алгоритъмът оценявал доколко уверено може да идентифицира човешката фигура, а шарката била променяна в зависимост от резултатите.

Процесът се повтарял, докато системата започнала да изпитва сериозни затруднения при разпознаването на човека.

Този подход е известен като създаване на adversarial patterns – специално разработени визуални модели, които могат да предизвикат грешки в системите за машинно обучение.

„Слепите петна на машините не са интуитивни за хората. Не можете да създадете дизайн срещу машинното възприятие само с поглед“, обяснява Векерт пред списание Dezeen.

Видим за хората, невидим за алгоритъма

Парадоксът на Digital Camouflage е, че дрехата прави човека изключително забележим за околните, но може да го скрие от определени системи за автоматично разпознаване.

Според представените от дизайнера тестове използваните алгоритми не успяват надеждно да идентифицират носещия ризата като човек.

Това обаче не означава, че дрехата осигурява пълна невидимост за всички камери. Ефективността ѝ зависи от конкретната система, условията на заснемане и използвания алгоритъм.

Камерата продължава да записва изображението, но софтуерът за автоматично откриване на хора може да не разпознае правилно фигурата.

Моден експеримент с важен въпрос за бъдещето

Проектът на Векерт е повече от необичайна дизайнерска идея. Той поставя въпроси за надеждността на системите за видеонаблюдение и все по-широкото използване на изкуствен интелект в обществените пространства.

Когато алгоритмите се използват за автоматично откриване и проследяване на хора, дори сравнително прости визуални намеси могат да разкрият слабости в начина, по който работят.

Digital Camouflage показва, че технологията, създадена да наблюдава хората, може да бъде объркана с помощта на същия изкуствен интелект, на който разчита.

И макар шарената риза едва ли да се превърне в следващата голяма модна тенденция, тя предлага любопитен поглед към бъдещето на личната неприкосновеност в свят, в който камерите стават все по-интелигентни.

Източник: Oddity Central, Dezeen.