Розмаринът е много повече от ароматна подправка, която добавяме към месо, картофи и зеленчуци. От хилядолетия растението присъства в медицината, религиозните ритуали и народните вярвания като символ на паметта, вярността и защитата.
Древните гърци го използвали за концентрация, римляните го свързвали с любовта и спомена, а през Средновековието хората вярвали, че може да предпазва от болести и зли сили.
Днес розмаринът продължава да привлича вниманието, но вече и заради биологично активните вещества, които съдържа.
Латинското наименование Rosmarinus officinalis произлиза от думите ros – роса, и marinus – морски. Буквалното му значение е „морска роса“, свързано с естествените местообитания на растението по средиземноморските крайбрежия.
С розмарина е свързана и християнска легенда. Според нея Дева Мария разстлала наметалото си върху храст розмарин, докато си почивала. Цветовете на растението, които дотогава били бели, придобили син оттенък.
Така в народните предания розмаринът започнал да се свързва с името „Розата на Мария“.
В Древна Гърция и Рим розмаринът бил символ на паметта и умствената яснота.
Според историческите традиции учениците и студентите носели венци от растението, вярвайки, че ароматът му подпомага концентрацията и запаметяването.
Клонки розмарин присъствали и в сватбени церемонии като символ на вярност и трайна любов. Растението се използвало и при погребални ритуали като знак на почит и спомен за починалите.
Връзката между розмарина и паметта се е запазила в редица култури и до днес.

Растението е богато на биологично активни съединения, сред които розмаринова киселина, карнозна киселина и карнозол.
Тези вещества притежават антиоксидантни свойства и проявяват противовъзпалителна и антимикробна активност в лабораторни изследвания.
Именно заради способността на някои от съединенията му да забавят окислителните процеси розмаринът отдавна се използва за съхранение на храни.
Преди появата на съвременните хладилни технологии билката била ценена при обработката на месо и мазнини. Днес екстракти от розмарин намират приложение и като естествени антиоксиданти в хранителната промишленост.
Етеричното масло от розмарин съдържа ароматни вещества като 1,8-цинеол и камфор.
Някои малки проучвания показват, че вдишването на аромата му може да повлияе положително на определени показатели, свързани с вниманието, паметта и скоростта на реакция.
Тези резултати са интересни, но все още не са достатъчни, за да се твърди, че розмаринът надеждно подобрява когнитивните способности или предпазва от заболявания на нервната система.
Изследва се и потенциалното влияние на неговите съединения върху възпалителните процеси, кръвообращението и храносмилането. Голяма част от данните обаче идват от лабораторни и експериментални изследвания, а не от мащабни клинични изпитвания при хора.

През Средновековието розмаринът бил изгарян като тамян, поставян в домовете и използван по време на религиозни и погребални церемонии.
Хората вярвали, че ароматът му пречиства въздуха и предпазва от зарази.
Билката присъствала и в прочутия „Оцет на четиримата разбойници“ – смес от оцет и ароматни растения, за която се смятало, че защитава от чума.
Тези практики са част от историческото наследство на розмарина, но не представляват доказателство, че растението може да предпазва от инфекциозни заболявания.
Розмаринът има важно място и в градината. Цветовете му са богати на нектар и привличат пчели, пеперуди и други опрашители.
В райони с мек климат растението може да цъфти и през по-хладните месеци, когато хранителните източници за насекомите са ограничени.
Освен това розмаринът е устойчив на засушаване, предпочита слънчеви места и добре дренирана почва, което го прави подходящ за отглеждане както в градини, така и в саксии.
Съчетанието от аромат, кулинарни приложения, историческа символика и интересни биологични свойства обяснява защо розмаринът продължава да бъде наричан „вълшебна билка“ векове след първите сведения за употребата му.






