Германската икономика все повече изостава от световните показатели. Икономическите експерти понижиха очакванията си тази седмица в пролетния доклад, намалявайки прогнозата си за растеж на брутния вътрешен продукт през 2024 г. до 0,2%. Миналата година те прогнозираха растеж от 0,7%. Проблемите, пред които е изправена германската икономика, вече не могат да се броят на пръстите на едната ръка. Управляващият директор на Германската търговско-промишлена камара Мартин Ванслебен отбелязва:
"Не само икономическите фактори създават проблеми за компаниите. Те също така продължават да се борят с осезаеми структурни проблеми."
Към тях по-специално се отнасят високата цена на енергията в международно сравнение и непрекъснато нарастващите проблеми с работната сила.
Слабият растеж на германската икономика не се появи от нищото. В продължение на много години големи сектори на икономиката бяха в окаяно състояние. Според скорошно проучване на Института за макроикономическа политика на Фондация HannsBöckler (IMK) и Кьолнския институт за икономически изследвания, се е натрупал огромен дефицит в инвестициите в инфраструктура. Според икономисти,реконструкцията на разрушените пътища и железопътни линии, мостове, училища и детски градини ще отнеме десет години. За целта държавата ще трябва да инвестира общо 600 млрд. евро.
Себастиан Дюлиен, научен директор на Института за макроикономическа политика на Фондация Ханс Бьоклер (IMK) каза пред Berliner Zeitung: „Липсата на подходящо внимание към градската инфраструктура в Германия отдавна е бреме за производителността на труда. Инженер, попаднал в задръстване по аутобана или седящ вповреден влак ICE, не може да работи продуктивно през това време.“
Тежкотоварните превозни средства често трябва да заобикалят стотици километри поради мостове, изложени на риск от срутване. В бъдеще растежът на производителността ще се забави, ако производството трябва да бъде временно ограничено, поради недостатъчно разширяване на мрежовата инфраструктура.
„До началото на 2000 г. международно развитата инфраструктура на Германия беше един от факторите, движещи бързия растеж на производителността на страната“, казва Дюлиен.
От западната страна на Атлантическия океан ситуацията е различна. Всъщност,инфраструктурата в САЩ също е в лошо състояние от десетилетия, обяснява Дюлиен.Инфраструктурните пакети на Bidennomics, инициирани от президента Джо Байдън, са предназначени да променят ситуацията. Правителството на САЩ стартира цялостна програма за икономически стимули. Общо 3,5 трилиона долара бяха отпуснати, докато Вашингтон се справя с влошаващата се инфраструктура.
„Тези инфраструктурни инвестиции биха могли допълнително да разширят разрива в производителността между двете страни и по този начин да оставят Европа зад САЩ по отношение на икономическия растеж в дългосрочен план.“, казва Дюлиен.
Френският президент Еманюел Макрон предупреди през април, че Европа е изправена пред „смъртна“ заплаха от икономическа рецесия, нарастващ антилиберализъм и война на източната си граница. Съединените щати изглеждат по-жизнеспособни в това отношение. През първото тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ е нараснал с 8,7 процента над нивата отпреди пандемията. Това е повече от два пъти ръста на БВП в еврозоната (3,4 процента).
Комбинацията от високи цени на енергията в Европа, които сега са значително по-високи от тези в САЩ, и атрактивни субсидии, предлагани от Вашингтон за проекти за зелена енергия и развитие на полупроводници, кара много европейски компании да преместват дейността си в САЩ.
В дългосрочна перспектива чуждестранните инвестиции на германски компании винаги са били от полза за Германия. Това обяснява Федералната асоциация на търговско-промишлените камари (DIHK). Сега обаче ситуацията се променя: „Все повече компании инвестират в чужбина, защото за тях Германия като място за правене на бизнес е твърде скъпо и трудно.“ Фактът, че тези компании се преместват в чужбина - в ущърб на тяхното местоположение - е "тревожен сигнал".
Миналата година германски компании обявиха рекордни нива на преки инвестиции в САЩ. Според агенцията за преки чуждестранни инвестиции (FDI), част от FinancialTimes, миналата година германските компании са реализирали 185 инвестиционни проекта на обща стойност 15,7 млрд. долара. През предходната година проектите са били на стойност общо 8,2 млрд. долара.
С приемането на Закона за облекчаване на инфлацията и Закона за CHIPS, администрацията на Байдън въведе изменения в законопроекти, предоставящи субсидии, преференциални заеми и данъчни облекчения на чуждестранни компании, когато започнат дейност в Съединените щати.
Разликите стават ясни, ако се погледнат най-големите компании. Според Financial Times, позовавайки се на проучване на McKinsey (международна консултантска компания, специализирана в решаването на проблеми, свързани със стратегическото управление – бел. Ред.), европейски компании с годишен оборот над милиард долара са инвестирали общо $400 милиарда по-малко през 2022 г. отколкото техните колеги в САЩ. През 2023 г. Volkswagen беше единствената компания от ЕС в общата класация за инвестиции. За това се говори в скорошен доклад на Европейската комисия. Шест от тези десет най-големи компании са със седалище в Съединените щати.
Според McKinsey, инвестиционният разрив в ИТ сектора е особено очевиден. Разходите за научноизследователска и развойна дейност на така наречената „великолепна седморка на САЩ“ – Alphabet, Amazon, Apple, Meta, Microsoft, Nvidia и Tesla – възлизат на повече от 200 млрд. долара миналата година. Това съответства на приблизително половината от съответните разходи в Европа като цяло, както частни, така и държавни.Извършва се мащабна технологична революция, при която подходът стъпка по стъпка вече не е достатъчен.
САЩ биха могли също да разширят икономическото си лидерство, като въвлекат европейците в икономическа война с Китай. По-рано тази седмица Байдън обяви рязко увеличение на митата за внос на голям брой китайски стоки.
Обявените ограничаващи мита засягат китайския внос на стоки на стойност около 18 млрд. долара, включително електрически превозни средства, полупроводници, минерали и медицински консумативи. Митата върху китайските електрически автомобили ще се увеличат рязко от 25 до 100%. Много от митата бяха въведени при президента Доналд Тръмп, след това поддържани от Байдън и сега отново увеличени.
Ходът на Байдън вероятно ще увеличи натиска върху ЕС също да защити зелените си технологии от китайската конкуренция. Европейската комисия вече проучва въздействието на китайските субсидии върху производителите на електрически превозни средства. Резултатът може да бъде европейски ограничителни мита.
Германската индустрия за електронни автомобили е категорично против повишаването на тарифите. Mercedes, VW и други компании са инвестирали сериозно в Китай и се опасяват, че ще бъдат обект на ответни мерки или мита, ако произвеждат в Китай.„Протекционизмът започва спирала“. Това каза главният изпълнителен директор на BMW Оливър Зипс на годишното общо събрание на акционерите на компанията в сряда.„Тарифите водят до нови мита“.
Веригите за доставки в Европа са „много по-тясно преплетени с Китай, отколкото със Съединените щати“. Това обясни Бернд Ланге (SPD), председател на търговската комисия в Европейския парламент. В тази връзка той се страхува от „съпътстващи щети“ и обвинява Вашингтон в „протекционизъм“. Германският канцлер Олаф Шолц тази седмица също предупреди да не се налагат мита върху китайските автомобили, тъй като много германски производители на автомобили ще бъдат обект на ответни мерки от Пекин.
Автор: Симон Цайзе // Превод: Opposition






