Сред най-високоплатените е директорът на „Майчин дом“ проф. Иван Костов. За 2025 г. той е декларирал средно 36 629 лева месечно от заплата за директорския пост. Към това се добавят близо 1 млн. лева от други доходи, свързани с професионалната му дейност. Така общите му годишни приходи надхвърлят значително тези от директорската заплата.
Високи доходи е декларирал и директорът на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив Карен Джамбазов. Той е получил 20 755 лева месечно за директорската си длъжност, а допълнително е декларирал 394 571 лева по трудови правоотношения извън заеманата длъжност.
Директорката на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна Силва Андонова е получавала средно 22 401 лева месечно като ръководител на лечебното заведение. Отделно е декларирала още 304 537 лева доходи извън заеманата длъжност.
При директора на „Майчин дом“ – Варна Максим Яков директорската заплата е била средно 10 972 лева месечно, но към нея се добавят 129 928 лева от дейност извън ръководния пост и над 522 000 лева дивиденти.
Директорът на „Пирогов“ Валентин Димитров е декларирал 222 082 лева годишен доход от заплати, или около 18 506 лева месечно. Отделно е посочил и 21 965 лева доход от пенсия по болест.
Сред директорите с големи допълнителни приходи е и проф. Иван Миланов от болница „Свети Наум“. Той е декларирал 159 934 лева годишен доход от заплати, но още 359 499 лева от друга стопанска дейност и 45 145 лева по трудови правоотношения извън директорската длъжност.
Директорът на Националната кардиологична болница Красимир Джинсов е декларирал 176 364 лева от заплати. Допълнително е получил 164 489 лева по трудови правоотношения извън длъжността и още 173 263 лева от друга стопанска дейност.
Венцислав Мутафчийски, директор на ВМА, е декларирал 205 421 лева годишен доход от заплати, или около 17 118 лева месечно. Още по-висок е декларираният доход на директора на МВР болница Ненчо Смилов – 303 864 лева годишно, или около 25 322 лева месечно.
Данните показват сериозни разлики както между възнагражденията на директорите, така и между основните им заплати и допълнителните доходи. При част от ръководителите именно приходите от дейности извън директорския пост формират значителна част от общите им годишни доходи.
Сред възможните източници на допълнителни приходи са лечебна и медицинска дейност, частна практика, преподаване, участие в клинични изпитвания и други дейности, които не са подробно уточнени в декларациите.
На фона на финансовите проблеми и недостига на средства в част от държавните лечебни заведения размерите на декларираните доходи поставят въпроси за начина, по който се определят възнагражденията на болничните ръководители и за контрола върху допълнителните им приходи.
Източник: Уикенд






