Испания отбелязва последния ден от тридневния национален траур в памет на жертвите на тежката железопътна катастрофа край град Урда, провинция Толедо, на 28 октомври. Според последните коригирани данни загиналите са 69 души, а ранените са над 100. Разследването е насочено към повреда в сигнализационната система и последвало разрешение за движение на влак, въпреки че пред него по същия коловоз е имало спряла композиция. Трагедията предизвика политически спорове за безопасността и поддръжката на испанската железопътна мрежа.

Жертвите и спасителните операции

Първоначално беше съобщено за 74 загинали, но впоследствие испанските власти коригираха броя им на 69, посочва агенция ЕФЕ. Около 50 от пострадалите са били откарани в болници. В двата влака са пътували общо над 550 души.

Към последните данни, включени в съобщенията на информационните агенции, са идентифицирани 13 тела. Продължават аутопсиите, установяването на самоличността на загиналите и издирването на евентуални други жертви.

На мястото на катастрофата работят спасителни екипи, специално обучени кучета и три големи крана за разчистване на разрушените вагони.

Сред загиналите са бившият министър на труда и социалната сигурност Фатима Баниес, 24-годишната състезателка по скок на дължина Хулиета Гайего, журналистът Раул Тригеро и бащата на испанския актьор Сесар Висенте.

Властите в Кастилия-Ла Манча са получили 67 сигнала за изчезнали хора, сред които има и чуждестранни граждани. Тези сигнали не означават непременно, че всички посочени лица са сред загиналите.

Хронологията: Повреда в сигнализацията и разрешение за движение

Катастрофата става на 28 октомври по високоскоростната железопътна линия Мадрид–Севиля, близо до град Урда.

В 07:54 часа от мадридската гара Аточа потегля влак № 6076 на частната компания „Ирио“ със 152 пътници. Шест минути по-късно по същото направление тръгва влак AVE 2080 на държавната компания „Ренфе“, превозващ близо 400 души.

Около 08:30 часа възниква повреда в системата, която контролира движението и скоростта на високоскоростните влакове. В резултат шест композиции са спрени в участък с дължина 69 километра.

Управлението на движението е прехвърлено към контролния център в Мадрид. Според представената от испанските власти информация местоположението на влаковете е било известно въпреки техническия проблем.

В 08:36 часа обаче контролният център разрешава на влака на „Ренфе“ да възобнови нормалното си движение, въпреки че пред него по същия коловоз се намира спрялата композиция на „Ирио“.

Испанският министър на транспорта Оскар Пуенте определя обстоятелствата около разрешението като „необясними“.

В 08:53 часа, след като изминава приблизително 25 километра за 17 минути, влакът на „Ренфе“ се блъска в задната част на неподвижния влак на „Ирио“.

Силата на удара изхвърля два вагона от железопътния насип, а други дерайлират.

При катастрофата загива машинистът на „Ренфе“ – 36-годишният Антонио Аседо. Сред жертвите е и 31-годишният стажант-машинист Даниел Муньос. Машинистката на влака на „Ирио“ оцелява.

Какво разследват властите?

Основният въпрос е защо влакът на „Ренфе“ е получил разрешение да продължи движението си, след като пред него е имало друга композиция.

По информация на ЕФЕ служителят от контролния център в Мадрид, подал разпореждането, е установен, но на този етап е отказал да даде показания.

Разследващите трябва да установят дали причината е човешка грешка, технически отказ или съчетание от няколко обстоятелства.

Железопътният анализатор Пиер Пленду от консултантската компания MC2I обяснява, че основен принцип на железопътната безопасност е един и същ участък от коловоза да не бъде предоставян едновременно на два влака.

Според него подобен сблъсък предполага отказ на една или повече защитни функции на системата за управление на движението. Експертът смята, че разрешението за продължаване на движението не е трябвало да бъде издавано, ако системата е отчитала спрял влак по-напред.

Това е експертна оценка, а не окончателно заключение на разследването.

Втора голяма железопътна трагедия за една година

Катастрофата край Урда става само девет месеца след тежкия сблъсък на два високоскоростни влака край Адамус, в провинция Кордоба, на 18 януари 2026 г.

Тогава загиват 46 души, а над 120 са ранени, след като вагони на влак на „Ирио“ дерайлират и се сблъскват с насрещно движеща се композиция на „Ренфе“.

Предварителното разследване на катастрофата край Адамус разглежда като основна версия дефект в релсовия път или заварка между два участъка, но не изключва и други възможни причини.

На 21 януари при друг инцидент край Барселона загива машинист, след като подпорна стена се срутва върху железопътната линия. Най-малко 37 души са ранени.

Поредицата от произшествия поставя под засилен обществен контрол състоянието на железопътната инфраструктура в Испания.

Политическият спор: Кой носи отговорност?

Премиерът Педро Санчес обеща причините за катастрофата да бъдат изяснени и семействата на жертвите да получат необходимата информация възможно най-бързо.

Той посети мястото на произшествието и увери, че държавните институции са мобилизирали необходимите ресурси за спасителните операции и подпомагането на пострадалите.

Лидерът на опозиционната Народна партия Алберто Нунес Фейхо настоя за технически одит на железопътната мрежа. Според него две тежки катастрофи в рамките на една година поставят въпроси за управлението и безопасността на системата.

Фейхо обвини правителството, че не е подменило остаряла система за безопасност, но причинно-следствената връзка между това твърдение и катастрофата все още не е установена от разследването.

Лидерът на „Вокс“ Сантяго Абаскал отправи още по-остри обвинения срещу кабинета и министъра на транспорта Оскар Пуенте, като постави под съмнение обясненията на управляващите.

Политическите позиции се изразяват на фона на предстоящите парламентарни избори и общественото недоволство след катастрофата.

Най-голямата високоскоростна мрежа в Европа и въпросът за поддръжката

Испания разполага с приблизително 3993 километра високоскоростни железопътни линии – най-голямата подобна мрежа в Европа.

От тях 3225 километра са предназначени за движение на влакове със скорост над 250 км/ч.

Отварянето на високоскоростните превози за конкуренция в края на 2020 г. доведе до навлизането на частните оператори „Ирио“ и „Уиго“ наред с държавната „Ренфе“.

Според цитирания в предоставените материали транспортен експерт Фредерик де Кеметер „Ренфе“ запазва приблизително 61,2% пазарен дял, а останалата част се разпределя между конкурентите ѝ.

Повече от 26 милиона пътници са използвали високоскоростните влакове в страната от януари до август.

Нарастването на пътникопотока обаче засилва натоварването върху железопътната инфраструктура.

Според данни на Европейската комисия, цитирани от „Ал Джазира“, между 2018 и 2022 г. Испания е отделяла средно около 1,67 милиарда долара годишно за високоскоростните си линии, но само 16% от тези средства са били предназначени за поддръжка и ремонти.

За сравнение, в Италия, Германия и Франция делът на разходите за поддръжка е бил между 33% и 39%.

Салвадор Гарсия-Айльон, преподавател по строително инженерство в Политехническия университет в Картахена, смята, че бързото развитие и популярността на високоскоростните превози не са били съпроводени с достатъчно инвестиции в поддръжката.

Според данните на Испанската агенция за железопътна безопасност, цитирани в материала, броят на железопътните произшествия е нараснал от 45 през 2016 г. до 57 през 2024 г. и 69 през 2025 г.

Тези данни поставят въпроси за общата безопасност, но сами по себе си не доказват причините за конкретната катастрофа край Урда.

Най-тежките железопътни катастрофи в Испания

Трагедията от 28 октомври се нарежда сред най-тежките железопътни произшествия в съвременната история на страната.

През юли 2013 г. при дерайлиране на влак край Сантяго де Компостела загиват 80 души, а 145 са ранени. Разследването установява превишена скорост и разсейване на машиниста, като пострадали поставят въпроси и за системите за безопасност.

През 1972 г. при сблъсък на два влака край Ел Куерво загиват 86 души.

През 2004 г. терористичните атентати срещу крайградски влакове в Мадрид отнемат живота на 193 души, сред които четирима българи. За разлика от железопътните катастрофи обаче това е умишлено извършено терористично нападение.

През 2026 г. Испания преживява две тежки железопътни трагедии само за девет месеца – край Адамус и край Урда.

Какво предстои?

Разследването трябва да изясни точната последователност на действията в контролния център, техническото състояние на сигнализационната система и причините, поради които влакът на „Ренфе“ е получил разрешение за движение.

Очакват се и окончателните резултати от идентификацията на жертвите.

Междувременно общественият дебат вече надхвърля конкретната катастрофа и обхваща въпросите за инвестициите, поддръжката, контрола и отговорността за безопасността на една от най-натоварените високоскоростни железопътни мрежи в Европа.

Засега няма окончателно установена причина за катастрофата край Урда. Известните обстоятелства насочват вниманието към отказа на сигнализационната система и последвалото разрешение за движение, но разследването трябва да установи как и защо защитните механизми не са предотвратили сблъсъка.

Източник: БТА