Българската социално-осигурителна система губи финансовата си самостоятелност и все повече разчита на държавния бюджет. Това е основният извод от одит на Сметната палата, обхващащ периода от 1 януари 2020 г. до 30 юни 2026 г.

Според одиторите поредица от промени в социалната политика са довели до трайно нарастване на разходите, които изпреварват приходите. Така осигурителният модел постепенно се превръща в мащабна държавна социална програма.

За периода са изплатени общо 14,383 млрд. лева социални помощи по осем закона. Подпомагането обхваща средномесечно 765 427 лица или случая. Най-голям дял от средствата – над 8,6 млрд. лева, е насочен към хората с увреждания и личната помощ.

Сред причините за увеличението на разходите Сметната палата посочва замяната на гарантирания минимален доход с линията на бедност като основа за социалните помощи през 2023 г. Базата нараства еднократно с 572% – от 75 на 504 лева, а през 2026 г. достига 764 лева. Помощите за ученици също се увеличават почти девет пъти след отпадането на доходния критерий.

Особено сериозен е ръстът на разходите за лични асистенти. Те нарастват от 202,2 млн. лева през 2020 г. до 1,2587 млрд. лева през 2025 г. Според одиторите това създава постоянен недостиг, който се покрива с допълнителни средства от бюджета.

Над 12 млрд. лева трансфери към осигурителната система

Разходите на държавното обществено осигуряване се увеличават с 91% – от 14,28 млрд. лева през 2020 г. до 27,28 млрд. лева през 2025 г. За 2026 г. се очакват близо 30 млрд. лева.

В същото време приходите от осигурителни вноски покриват все по-малка част от разходите – делът им намалява от 59,9% на 54,9%. Така през 2025 г. държавният бюджет осигурява над 12 млрд. лева за покриване на недостига.

Най-тежко е положението във фонд „Пенсии“. Недостигът му нараства от 4,7 млрд. лева през 2020 г. до 11,85 млрд. лева през 2025 г. По данни на НОИ, цитирани в доклада, малко над 45% от пенсионерите получават минимална или социална пенсия.

Сметната палата посочва като фактори увеличението на минималните пенсии, преизчисляването на старите пенсии през 2022 г. и включването на COVID добавките в пенсионната база. Според одиторите тези решения увеличават трайно разходите и отслабват връзката между размера на пенсията и реалния осигурителен принос.

Майчинството и болничните също увеличават разходите

Разходите за обезщетения за временна неработоспособност нарастват с 31,2% през 2024 г. след промяната в броя на дните, които работодателят заплаща. През 2025 г. увеличението продължава с още 13%.

Плащанията за майчинство достигат 1,036 млрд. лева през 2025 г. – ръст от 56,5%, въпреки че броят на получателите намалява с близо 10%.

Различна е ситуацията във фонд „Безработица“. През 2025 г. приходите от осигурителни вноски вече покриват изплатените обезщетения, като съотношението достига 109,2%. Броят на получателите намалява от 109 019 през 2020 г. до 65 785 през 2025 г.

Какво препоръчва Сметната палата?

Одиторите признават, че промените са подобрили подкрепата за уязвимите групи, но предупреждават, че натрупването на социални разходи ограничава финансовата гъвкавост на държавата.

Сметната палата настоява за по-задълбочени предварителни оценки на въздействието на новите политики и за анализ на общия им финансов ефект. Според доклада е необходима по-добра координация при планирането на социалните мерки, така че да се гарантира устойчивостта на системата.

В одита са посочени и ръководителите на Министерството на труда и социалната политика и НОИ, които според Сметната палата носят отговорност за управленските решения през проверявания период.