Световната банка актуализира прогнозата си за развитието на българската икономика и очаква БВП на страната да нарасне с 2,9% през настоящата година, след ръст от 3,0% през 2025 г.
Това се посочва в последното издание на доклада „Глобални икономически перспективи“, публикуван във вторник.
Ревизиите нагоре са значителни: спрямо предишния доклад от юни 2025 г. прогнозата за настоящата година е с 0,7 процентни пункта по-висока, а за 2025 г. – с 1 процентен пункт. За следващата година се очаква леко ускорение на растежа – до 3,1%, което е с 0,7 пр.п. над предходната оценка.
За еврозоната като цяло институцията прогнозира икономически ръст от 0,9% през настоящата година и ускорение до 1,2% през 2027 г.
Това също представлява ревизия нагоре спрямо миналогодишните оценки. Растежът се очаква да бъде стимулиран от засилен износ, инвестиции и повишено доверие, като допълнителна подкрепа ще дойде от публичните капиталови разходи и стимули за частния сектор, особено в инфраструктурата и отбраната.
Въпреки положителните прогнози, докладът предупреждава, че фискалната политика в някои страни членки е ограничена от изтичането на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и необходимостта да се спазват правилата за фискална дисциплина. Това води до намаляване на разходите за някои сектори и увеличаване на социални вноски и данъци.
Световната икономика показва по-голяма устойчивост от очакваното, въпреки търговските напрежения и политическата несигурност. Прогнозираният глобален растеж е 2,6% през 2026 г., с леко ускорение до 2,7% през 2027 г., което представлява нагорна корекция спрямо предишната прогноза от юни.
Главният икономист на Световната банка Индермит Гил подчертава:
„С всяка изминала година световната икономика става все по-малко способна да генерира растеж и изглежда все по-устойчива на политическата несигурност.
Но икономическият динамизъм и устойчивостта не могат да се разминават дълго, без да се нарушат публичните финанси и кредитните пазари.“
Гил добавя, че правителствата в развитите и развиващите се икономики трябва да стимулират частните инвестиции, да ограничат разходите за потребление и да инвестират в технологии и образование, за да се избегне стагнация и увеличаване на безработицата.
Прогнозите за растежа в развиващите се икономики сочат забавяне до 4% през 2026 г., преди леко ускорение до 4,1% през 2027 г. В страните с ниски доходи ръстът ще бъде средно 5,6%, подкрепен от вътрешното търсене и възстановяване на износа, но това няма да компенсира разликата в доходите спрямо развитите икономики.






