Бъдни вечер не е просто семейна вечеря. Това е ритуал. Центърът на трапезата не са ястията, а хлябът. Така са вярвали поколения българи. Това припомня етнологът Иглика Мишкова.
На Бъдни вечер задължително присъстват обредни хлябове. Всички са постни. Най-важният е боговицата, наричана още бъдник или коледарски кравай.
В миналото често са приготвяли дори три различни хляба. Един, посветен на раждането на младия Бог Исус Христос. Той е украсяван със слънца и кръстове от тесто. Вторият е бил посветен на поминъка. Третият – коледарските краваи.
Това не е било украса. Това са били символи.
По хлябовете, посветени на поминъка, са изобразявани ниви, рало, орач, кръстци със снопи. Там, където основният поминък е бил скотовъдството, са се появявали овце, агнета, кошари и овчари.
Днес етнологът предлага съвременен прочит. Хлябовете могат да се украсят със символи на днешните професии. Земеделието вече не е водещо за всяко семейство, но смисълът на ритуала остава същият.
В миналото Бъдни вечер не се е празнувала на маса. Трапезата се е подреждала на земята, върху слама. До хляба задължително е имало постна баница, най-често с тиква.
Следват сарми, пълнени пиперки, фасул, варено жито и ошав. Всичко, което земята е дала за конкретния регион. Чесънът и червеният лук са заемали важно място.
Пластичната украса отгоре на питите не е изяждана. Тя се е оставяла за животните. Остатъкът от боговицата се е поставял високо на полица. Вярвало се е, че така житото ще расте високо.
По време на вечерята никой не е трябвало да става. Ако се наложи, човекът е трябвало да се движи приведен. Символът е ясен. Да са пълни нивите с плод.
Всички са ставали почти едновременно. За да поникнат посевите заедно.
След вечерята младите момчета са тръгвали към коледарските си чети. Останалите са оставали край огнището. Будни. Очакващи.
От тази будност идва и името. Бъдни вечер е нощта, в която се бди. И се очаква раждането на младия Бог.






