Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) предупреждават, че употребата на алкохол повишава риска от развитие на рак. Прекомерната му консумация също така се свързва с високо кръвно налягане, сърдечносъдови заболявания и инсулт, съобщава Medical News Today, предава БГНЕС.

Една от областите на активни изследвания е въздействието на алкохола върху мозъка. Последно проучване, публикувано в списание Neurology, изследва влиянието на алкохолната консумация върху различни мозъчни процеси, свързани с деменция и невродегенеративни изменения.

Проучването установява, че както умерената, така и тежката, включително и прекратената тежка консумация на алкохол, са свързани с развитие на хиалинова артериолосклероза. Това състояние се характеризира с удебеляване и стесняване на стените на малките кръвоносни съдове в мозъка. А това пък може да наруши кръвоснабдяването и да повлияе на когнитивната функция. Това е характерно за възрастни хора и лица с определени здравословни проблеми.

Бивши тежки консуматори също показват по-ниско съотношение на мозъчната маса и по-лоши когнитивни способности в сравнение с хора, които никога не са употребявали алкохол. Макар да са нужни допълнителни изследвания, резултатите подчертават потенциално вредното въздействие на алкохола върху мозъка.

Как алкохолът влияе на мозъка

Изследването е популационно и се основава на аутопсии, извършени в Сао Пауло, Бразилия, като обхваща 1 781 участници. Мозъчните проби са взети от биобанката към Службата по аутопсии в Сао Пауло и не включват случаи на смърт от травма.

Средната възраст на участниците е около 75 години, като извадката е етнически разнообразна. Всички са били над 50 години и са имали близък роднина, поддържал редовен контакт с тях в последните 6 месеца от живота им.

Изключени са лица с остри мозъчни увреждания или без данни за алкохолна употреба. Чрез интервюта с близки на починалите учените са събрали информация за медицинската история, употребата на алкохол и наличие на деменция.

Участниците са разделени в следните групи:

• Никога не употребявали алкохол;
• Умерени консуматори – до 7 дози седмично;
• Тежки консуматори – 8 или повече дози седмично;
• Бивши тежки консуматори – спрели алкохола до 3 месеца преди смъртта.
• Една доза алкохол е приета за 14 грама.

Тежките консуматори са с 133% по-висок риск от мозъчни увреждания
След анализ на резултатите, изследователите установяват, че умерената, тежката и бившата тежка употреба на алкохол са свързани с повишен риск от хиалинова артериолосклероза. При тежките консуматори рискът е с 133% по-висок в сравнение с хора, които никога не са пили.

Тежките и бившите тежки консуматори са изложени и на повишен риск от натрупване на неврофибриларни възли – белег на болестта на Алцхаймер. Бившите тежки консуматори показват също и по-ниско тегло на мозъка, както и по-лоши когнитивни резултати.

Важно е да се отбележи, че не е установена пряка връзка между консумацията на алкохол и когнитивната функция. Вместо това, учените откриват, че хиалиновата артериолосклероза е медиатор – тоест, тя е посредник между употребата на алкохол и нарушените когнитивни способности.

Мнение на специалисти

Д-р Харис Камал, невролог от Memorial Hermann, коментира пред Medical News Today:

Ефектът на алкохола върху човешкия мозък зависи от редица фактори като възраст, продължителност на употреба, общо здравословно състояние и начин на хранене. Според изследването дори умерена до тежка употреба или минала злоупотреба с алкохол се свързва с прогресивно удебеляване на мозъчните артерии. Това води до натрупване на протеини тип тау, които могат да причинят когнитивни увреждания и деменция.

Ограничения на проучването

Сред основните ограничения е фактът, че част от информацията (включително за алкохолните навици) е събирана от роднини, което създава риск от неточност. Липсват и данни за продължителността на употреба преди смъртта.

Проучването се фокусира върху хора от една държава – Бразилия – и затова резултатите не са непременно приложими към други популации.

Авторите отбелязват и така наречения „ефект на преживяемостта“– фактът, че тежките консуматори умират по-рано. Това може да обясни защо при едновариантния анализ се наблюдава по-ниска честота на инсулт, хипертония и мозъчни лезии.

Не е изключена и обратна причинност – тоест, възможно е някои хора да са спрели алкохола именно заради когнитивни проблеми.

Изследването не разглежда и хранителни дефицити, включително на витамини, които също могат да влошат мозъчната функция. Бъдещи проучвания трябва да вземат това предвид.

Според д-р Алберто Жусто от Медицинския факултет на Университета в Сао Пауло:

„Бъдещи изследвания трябва да бъдат проведени като кохортни проучвания, за да се проследи развитието на мозъчните промени при различни нива на консумация на алкохол. Така ще може да се установи по-точна причинно-следствена връзка между алкохола и неврологичните изменения с течение на времето.“

Д-р Тони Трашър, който също не е участвал в изследването, добавя:

„Въпреки ограничената точност на някои данни, числата са впечатляващи. Предишни изследвания вече показаха, че тежките консуматори живеят значително по-кратко. Това проучване дава надежда на медицинските специалисти, търсещи доказателства за мотивационни интервюта.“

Тежката консумация води до съдови промени в мозъка

Досегашните данни ясно показват потенциално сериозните рискове, които алкохолът крие за мозъчното здраве. Д-р Жусто подчертава:

„Нашето изследване установи, че дори умерена консумация на алкохол може да доведе до съдови промени в мозъка, включително хиалинова артериолосклероза. При бившите тежки консуматори наблюдавахме намалена мозъчна маса и влошени когнитивни способности. Това подчертава необходимостта от по-голяма информираност относно рисковете от алкохола дори при умерена употреба.“

Д-р Камал допълва:

„Клиничните последици от тези резултати могат да включват ускорена дегенерация на подкорковите структури в мозъка, водеща до когнитивни проблеми. С течение на времето това може да се прояви чрез забавено мислене, проблеми с паметта и нарушения във висшите мозъчни функции – симптоми, характерни за съдовата деменция.“