Бившият австрийски канцлер Волфганг Шюсел си спомня първите минути на 2002 г., когато шилингът отстъпи място на еврото. В компанията на председателя на Европейската комисия Романо Проди, той купил букет рози за съпругата си с първите евробанкноти. „Беше фантастично преживяване“, казва Шюсел. До него тогава стояла и Сузане Рийс – политик, която години по-рано водела кампания срещу еврото.
Австрийците се притеснявали, че ще загубят част от идентичността си заради шилинга, както и че бизнесът ще използва промяната, за да повиши цените. Правителството въвежда задължителни двойни етикети – в евро и шилинги – три месеца преди и два след прехода. „Това даде сигурност на хората. Информирахме, следяхме и контролирахме“, обяснява Шюсел.
Опозицията обаче пуска лозунга „Ойро ис тойро“ – „еврото е скъпо“. Реалната инфлация остава около 2%, но усещането за поскъпване било по-силно заради глобалния ръст на цените на енергията и храните.
„Информирай, информирай, информирай – това е най-важното“, подчертава Шюсел. Той съветва властите у нас да осигурят пълна прозрачност и строг контрол върху цените, за да няма усещане за спекула. „Еврото е огромен плюс – особено за туризма и износа. България е туристическа държава, както и Австрия. За вас ще е дори по-лесно, защото левът вече е вързан с еврото“, казва той.
На въпрос дали някога е имал съмнения за решението, Шюсел е категоричен: „Никога. Това беше изключително предимство за Австрия.“ Той напомня, че дори германците трудно са се разделили с марката си, но именно това е било цената на обединена Европа – урок, който сега България предстои да преживее по свой начин.






