След като Австралия въведе строга забрана за социални мрежи за лица под 16 години, редица европейски държави обсъждат подобни мерки, а ЕС е изправен пред нарастващ натиск за обща регулация.
След въвеждането на забрана за достъп до социални мрежи за деца под 16 години в Австралия, темата бързо се пренесе и в Европа. Въпросът вече не е дали, а кога и как европейските държави ще реагират на нарастващите притеснения за влиянието на дигиталните платформи върху психичното здраве на децата.
От 10 декември австралийското законодателство забранява на непълнолетни под 16 години да създават или поддържат акаунти в платформи като Facebook, Instagram, TikTok, YouTube и X. Компаниите, които нарушат правилата, са заплашени от глоби до 50 млн. австралийски долара. Мярката предизвика силен международен отзвук и постави Европа пред труден избор.
Дания и Франция: твърд курс срещу дигиталните рискове
В Дания през ноември правителството постигна политическо съгласие за забрана на достъпа до някои социални мрежи за деца под 15 години. Целта е да се ограничи излагането им на вредно съдържание и натиск от дигиталните взаимоотношения, които често протичат без родителски контрол.
Подобна посока следва и Франция. Министърът на дигиталните въпроси обяви намерение за законопроект, който да ограничи социалните мрежи за лица под 15 години. Мярката е подкрепена от парламентарен доклад, препоръчващ дори „дигитален вечерен час“ за непълнолетните. Френският президент Еманюел Макрон вече заяви, че ако ЕС не действа координирано, Париж ще предприеме национални действия.
Испания и Италия: контрол чрез родители и дигитална идентификация
В Испания се обсъжда закон, който ще изисква изрично родителско съгласие за достъп на деца под 16 години до социални мрежи, форуми и дори платформи с генеративен изкуствен интелект. Проучвания показват широка обществена подкрепа, но и сериозни съмнения относно прилагането на подобни ограничения.
Италия също върви към затягане на правилата. Законопроект в Сената предвижда възрастови ограничения и контрол над т.нар. „kidfluencers“. Предвижда се проверка на възрастта чрез национален дигитален портфейл за идентичност, свързан с бъдещата европейска система за верификация.
Гърция и Германия: между забрана и дълго проучване
В Гърция премиерът Кириакос Мицотакис открито заяви, че страната обмисля австралийски тип забрана. Атина вече забрани смартфоните в училищата и стартира инициативи за родителски контрол, което според властите дава осезаем резултат.
Германия засега подхожда по-предпазливо. Няма действаща забрана, но правителството е възложило мащабно изследване за влиянието на социалните мрежи върху тийнейджърите. Обсъжда се дори пълна забрана за непълнолетни без изключения, включително при родителско съгласие, но решение се очаква най-рано през 2026 г.
Европа пред избор
Дебатът ясно показва, че Европа се движи към по-строг контрол върху социалните мрежи и достъпа на деца до тях. Различията са в подхода – пълна забрана, родителско съгласие или дигитална идентификация.
Австралийският модел вече служи като тест. Въпросът е дали ЕС ще избере единна политика или ще остави държавите да действат поотделно, с риск от фрагментирани правила и неравен контрол.
23.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
Насакото Яката, Окинава - Japan
29.12.2025 10:08Браво на Австралия! Трябваше все някой да се стресне от тази смартфона чума и да вземе мерки за спасяването на младото поколение!