В Съединените щати днес започват междинните избори за Конгреса, които ще определят политическия баланс във Вашингтон през следващите две години. Американците ще изберат всички 435 членове на Камарата на представителите и 35 сенатори, както и губернатори и представители на местните власти в редица щати.
Вотът се разглежда като важен тест за президента Доналд Тръмп и Републиканската партия, която в момента контролира и двете камари на Конгреса. Последните социологически проучвания дават предимство на демократите, но изходът от няколко оспорвани надпревари остава решаващ.
Заради различните часови зони и изборни правила в отделните щати гласуването няма единен начален час.
Първите избирателни секции на Източното крайбрежие отварят около 6:00 часа местно време, което съответства на 13:00 часа българско време. В други щати гласуването започва по-късно, а на Западното крайбрежие изборният ден ще стартира вечерта българско време.
Първите секции ще затворят около 18:00 часа източноамериканско време, или 1:00 часа след полунощ на 4 ноември в България. В 2:00 часа българско време приключва гласуването в редица щати, сред които Джорджия и Вирджиния.
Между 3:00 и 6:00 часа на 4 ноември българско време ще затворят секциите в голяма част от останалите щати. Последните избирателни секции в Аляска ще приключат работа около 8:00 часа сутринта на 4 ноември българско време.
Първите прогнозни резултати се очакват още през нощта срещу сряда, след затварянето на съответните секции. До сутринта на 4 ноември вероятно ще има по-ясна картина за разпределението на местата в Конгреса.
При близки резултати обаче определянето на победителите в някои избирателни райони може да отнеме дни. Официалното удостоверяване на резултатите се извършва впоследствие от изборните органи на отделните щати.
Основният залог е контролът върху двете камари на Конгреса.
В Камарата на представителите се избират всички 435 депутати, чиито мандати са двегодишни. За мнозинство при пълен състав са необходими 218 места.
В Сената се подновява приблизително една трета от състава. Тази година се провеждат избори за 35 от общо 100 места, включително два извънредни вота.
Преди изборите републиканците разполагат с мнозинство от 53 срещу 47 места в Сената, като в числото на демократите са включени и двама независими сенатори, които гласуват с тях.
За да поемат контрола върху Сената, демократите трябва да спечелят нетно поне четири допълнителни места.
Освен за Конгреса, американците ще гласуват и в десетки губернаторски надпревари, както и на избори за щатски парламенти и местни власти. В някои щати ще бъдат подложени на гласуване и предложения за законодателни промени.
Междинните избори се провеждат по средата на четиригодишния президентски мандат. Те не определят кой ще бъде държавен глава, но могат значително да променят възможностите на президента да прокарва политиките си.
Републиканците се стремят да запазят мнозинствата си в двете камари, което би позволило на администрацията на Тръмп да продължи законодателната си програма при сравнително благоприятни условия.
Демократите, от своя страна, се надяват да си върнат контрола поне върху Камарата на представителите.
Ако успеят, те ще могат да блокират или променят част от законодателните инициативи на президента, да организират парламентарни изслушвания и да засилят контрола върху действията на администрацията.
Победа на демократите и в Сената би им дала допълнителни възможности да влияят върху назначенията във федералните институции и съдебната система.
Сред основните теми в предизборната кампания са цената на живота, инфлацията, икономиката, имиграцията, здравеопазването и външната политика на Вашингтон.
Последните проучвания преди изборния ден показват предимство за Демократическата партия на национално равнище.
Според изследване на PBS News/NPR/Marist 52% от анкетираните заявяват, че биха подкрепили кандидат на демократите за Конгреса в своя избирателен район, срещу 44% за републиканците.
Агрегираните данни на Silver Bulletin към 2 ноември също показват преднина за демократите – 51,5% срещу 42,6%.
Тези показатели обаче отразяват общите предпочитания на избирателите, а не гарантирано разпределение на местата в Конгреса. То зависи от резултатите в отделните избирателни райони и щати.
Особено оспорвани са няколко надпревари за Сената. Последните проучвания на The New York Times и Siena College показват предимство за кандидатите на демократите в Мичиган, Тексас, Канзас, Мейн и Охайо, както и по-малки разлики в Аляска и Айова.
Според анализа на Ройтерс демократите имат добри шансове да спечелят Камарата на представителите, докато борбата за Сената остава по-непредвидима.
Още преди официалния изборен ден милиони американци вече са упражнили правото си на глас чрез ранно присъствено или пощенско гласуване.
В няколко щата е отчетена рекордна активност за междинни избори.
В Тексас предварително са гласували около 7,6 милиона души, а в Джорджия – над 2,8 милиона, което представлява увеличение с приблизително 13% спрямо междинните избори през 2022 г.
В Северна Каролина също е отчетен рекорд за ранно гласуване на междинни избори.
По данни на Election Lab към Университета на Флорида демократите имат по-голям дял сред избирателите с известна партийна регистрация, които вече са гласували.
Тези данни обаче не могат да се разглеждат като резултати от изборите. Партийната регистрация не гарантира как е гласувал даден избирател, а републиканците традиционно разчитат и на значителна активност в самия изборен ден.
Първите прогнозни победители в отделните щати и избирателни райони ще бъдат обявявани от американските медии през нощта срещу 4 ноември.
За Камарата на представителите е възможно общата тенденция да се очертае още в сряда сутринта българско време, но при малки разлики окончателното разпределение на местата може да остане неизвестно по-дълго.
За Сената ключови ще бъдат резултатите в няколко оспорвани щата, където преброяването на пощенските бюлетини и евентуални съдебни спорове могат да забавят окончателната развръзка.
Новият, 120-и Конгрес на Съединените щати ще започне работа през януари 2027 г.
Резултатите от изборите на 3 ноември ще определят дали Доналд Тръмп ще разполага с подкрепата на Конгреса през оставащите две години от мандата си, или ще трябва да управлява при засилена опозиция от страна на демократите.
Източници: Reuters, Forbes, The Guardian






