На 3 ноември Българската православна църква почита паметта на преподобни Пимен Зографски (Софийски) - един от най-известните български духовници, иконописци и храмостроители от времето на турското робство. Денят е и професионален празник на българските художници, които приемат светеца за свой небесен покровител. Църквата почита също светите свещеномъченици Акепсим, Йосиф и Айтал.
Преподобни Пимен Зографски е роден около 1540 година в София. Според житието му още в ранна възраст проявява интерес към духовния живот и впоследствие заминава за Света гора, където приема монашество в българския Зографски манастир.
Той прекарва дълги години в молитва, пост и духовни занимания, като се посвещава и на иконописта.
В по-късните години от живота си се завръща по българските земи и започва мащабна просветителска и църковна дейност. Според църковното предание свети Пимен участва във възстановяването и обновяването на десетки храмове и манастири, като украсява много от тях с икони и стенописи.
Дейността му има особено значение за съхраняването на православната вяра и българската духовна традиция през XVI и началото на XVII век.
Светецът завършва земния си път през 1620 година в Черепишкия манастир. Той е почитан и като един от деветте софийски светци.
Празникът на българските художници е свързан с делото на свети Пимен Зографски, който съчетава духовното служение с изобразителното изкуство.
Неговата дейност като иконописец и стенописец го превръща в символ на българската художествена традиция и на ролята на изкуството за съхраняването на националната култура.
На 3 ноември Националната художествена академия отбелязва и своя патронен празник.
Денят е повод за почит към поколенията български художници, иконописци и творци, допринесли за развитието на изобразителното изкуство.
На 3 ноември православният календар отбелязва и паметта на светите свещеномъченици Акепсим, Йосиф и Айтал.
Те живели през IV век в Персия, по време на гоненията срещу християните. Според църковното предание отказали да се отрекат от вярата си и понесли мъчения, заради което били почетени от Църквата като мъченици.
Техният подвиг се възприема като пример за твърдост във вярата и духовна устойчивост.






