Кристела Джорджеску, съпруга на задържания бивш кандидат за президент на Румъния Калин Джорджеску, обвини румънските власти в нарушаване на правото на защита и изтичане на поверителна информация от съдебното производство срещу съпруга ѝ. Във видеообръщение, разпространено на 6 ноември и отразено от румънските медии на следващия ден, тя постави въпроса защо мотивите на съда за удължаване на предварителния му арест са станали публично известни, преди адвокатите да получат документа официално. Кристела Джорджеску определи случващото се като политическо преследване.

„За пореден път медиите научават преди защитата и семейството какво се случва по делото на политическия затворник Калин Джорджеску. Колко още подобни нарушения на основните права трябва да търпим?“, попита тя в обръщението си.

По думите ѝ мотивите на Апелативния съд в Букурещ за удължаване на ареста с още 30 дни вече са били широко коментирани в публичното пространство, докато адвокатите на съпруга ѝ все още не са разполагали с официално предоставен документ.

Обвинения за изтичане на информация от разследването

Кристела Джорджеску твърди, че това не е първият случай, в който информация от разследването достига до медиите преди защитата.

Тя припомня претърсванията в семейния дом, по време на които, според нея, снимки, лични данни и подробности от действията на разследващите са се появявали в публичното пространство почти в реално време.

Съпругата на бившия президентски кандидат поставя въпроси и за съобщенията относно използването на средства за наблюдение в жилището на семейството.

Тя настоява да бъде изяснено на какво правно основание са били разрешени подобни действия и дали са били спазени гаранциите за неприкосновеност на личния и семейния живот.

Кристела Джорджеску подчертава, че семейството има две непълнолетни деца, чието право на личен живот също трябва да бъде защитено.

Според нея публичното разпространяване на информация от разследването създава условия за предварително осъждане на съпруга ѝ и подкопава презумпцията за невиновност.

„Властта е временна, но отговорността за несправедливостта остава“

В обръщението си Кристела Джорджеску отправя остри критики към начина, по който се води наказателното производство.

Тя определя публичното обсъждане на съдебни документи, преди те да бъдат официално предоставени на защитата, като посегателство срещу правото на справедлив процес.

По думите ѝ действията на институциите не възстановяват доверието в правосъдието, а засилват съмненията на хората, които смятат, че съпругът ѝ е преследван по политически причини.

„Властта е временна, но отговорността за несправедливостта не е“, заявява тя в заключение.

Кристела Джорджеску предупреждава, че според нея отговорните за несправедливи действия рано или късно ще трябва да понесат последиците от решенията си.

Защо Калин Джорджеску остава в ареста?

На 28 октомври Апелативният съд в Букурещ уважи искането на румънската прокуратура за борба с организираната престъпност и тероризма (DIICOT) и постанови удължаване на предварителния арест на Калин Джорджеску с още 30 дни — до 27 ноември 2026 г.

Решението е окончателно по отношение на тази мярка за неотклонение.

Джорджеску е задържан от 29 септември по разследване за предполагаема измама на стойност 1,1 милиона евро.

Според прокуратурата той и други заподозрени са участвали в схема, при която румънски бизнесмен е бил убеден да предостави средства срещу обещание за осигуряване на кредитна линия от чуждестранна финансова институция.

Обещаното финансиране не е било получено, а парите, според разследващите, не са били възстановени.

Джорджеску отрича обвиненията.

В мотивите си за продължаване на ареста съдът посочва съществуващите подозрения за тежка измама и организирана престъпна дейност, както и риск от укриване. Според публикуваните части от съдебния документ са обсъждани данни за възможно напускане на Румъния и получаване на политическо убежище в Италия.

Защитата оспорва тези изводи и настоява, че няма основания за продължаване на най-тежката мярка за неотклонение.

Предстои на 9 ноември съдът да разгледа отделно искане на Джорджеску за замяна на предварителния арест с по-лека мярка.

От победата на първия тур до анулираните президентски избори

Калин Джорджеску стана една от най-обсъжданите политически фигури в Румъния след президентските избори през ноември 2024 г.

Тогава той се яви като независим кандидат и изненадващо спечели първия тур с 22,94% от гласовете, изпреварвайки представителите на основните политически партии.

Предстоеше да се изправи на балотаж срещу проевропейската кандидатка Елена Ласкони.

На 6 декември 2024 г. обаче Конституционният съд на Румъния анулира целия изборен процес.

Решението последва разсекретяването на документи на румънските служби, в които се посочваха предполагаеми нарушения при финансирането на кампанията, координирани действия в социалните мрежи и съмнения за външна намеса.

Особено внимание беше отделено на кампанията на Джорджеску в TikTok и необичайно бързото нарастване на популярността му.

Москва отхвърли обвиненията за руска намеса, а Джорджеску определи анулирането на изборите като посегателство срещу демокрацията и волята на избирателите.

През март 2025 г. румънските изборни власти отказаха да регистрират кандидатурата му за повторните президентски избори. Решението беше потвърдено от Конституционния съд.

Новият вот през май 2025 г. беше спечелен от проевропейския кандидат Никушор Дан.

Политически затворник или обвиняем по наказателно дело?

След отстраняването му от президентската надпревара срещу Джорджеску бяха образувани няколко наказателни производства.

Освен настоящото разследване за предполагаема измама той е подсъдим и по дела, свързани с предполагаеми действия срещу конституционния ред и публично популяризиране на фашистки и легионерски идеи.

Бившият президентски кандидат отхвърля обвиненията и твърди, че те са политически мотивирани.

Неговите привърженици и съпругата му го определят като политически затворник, а задържането му предизвиква протести и демонстрации в негова подкрепа.

Румънските съдебни власти разглеждат случая в рамките на наказателното законодателство, като посочват конкретни обвинения и основания за предварителното задържане.

Случаят продължава да предизвиква остри обществени спорове в Румъния, която е член на Европейския съюз и НАТО, и поставя въпроси за доверието в правосъдната система, защитата на личните данни и правата на обвиняемите.