Снимка: The Times of Israel Управлението на израелския премиер Бенямин Нетаняху е изправено пред сериозно изпитание след парламентарните избори на 27 октомври. Бившият началник на Генералния щаб на израелската армия Гади Айзенкот получи подкрепата на 67 от общо 120 депутати в Кнесета и се очертава като основен претендент за съставяне на ново правителство. Предимството му обаче зависи от подкрепата на арабските партии, с които част от неговите съюзници отказват да управляват.
След приключилите в четвъртък консултации с парламентарно представените партии израелският президент Ицхак Херцог обяви, че ще вземе решение в неделя, 8 ноември, на кого да възложи мандат за съставяне на правителство.
Данните от консултациите показват значително предимство за Айзенкот. Неговата кандидатура е подкрепена от 67 депутати, докато за Нетаняху са се обявили 46.
Въпреки това президентът предупреди, че взаимните политически ограничения и отказите за сътрудничество между отделните партии правят трудно предвиждането кой действително ще успее да състави кабинет.
Парламентарните избори на 27 октомври не излъчиха категоричен победител.
Партията „Ликуд“ на Нетаняху остана най-голямата политическа сила с 27 места в Кнесета. Заедно със своите десни и религиозни съюзници досегашният премиер разполага с блок от 53 депутати — под необходимите 61 за парламентарно мнозинство.
Четирите основни партии от опозиционния блок на Айзенкот имат общо 48 места.
Решаваща се оказа подкрепата на двете арабски политически формации, които спечелиха общо 19 мандата при рекордно висока избирателна активност сред палестинските граждани на Израел.
Обединената листа разполага с 11 депутати, а партията Раам — с осем.
И двете формации препоръчаха на президента да възложи мандата на Айзенкот. Така подкрепата за бившия военен командир достигна 67 депутати.
Това е сериозно политическо предимство, но не означава автоматично, че всички тези партии ще участват в едно правителство.
Именно тук се намира най-голямото противоречие пред израелската опозиция.
Арабските партии са готови да подкрепят смяната на Нетаняху, но Айзенкот и част от неговите съюзници поставят ограничения пред възможността те да бъдат включени в управляващата коалиция.
Обединената листа вече заяви, че не възнамерява да участва пряко в правителството, но е готова да го подкрепя отвън.
Раам, ръководена от Мансур Абас, изразява по-голяма готовност за участие в управлението.
От своя страна Айзенкот поставя условия за евентуално сътрудничество, включително признаването на „Хамас“ за терористична организация.
Част от останалите опозиционни партии категорично се противопоставят на управление, зависещо от арабските депутати.
Така политическите сили, които могат да осигурят мнозинство срещу Нетаняху, все още не са постигнали съгласие как да управляват заедно.
Възможен изход за Айзенкот е привличането на ултраортодоксалните партии, които традиционно подкрепят Нетаняху.
Особено внимание привлича позицията на „Обединен юдаизъм на Тората“, която има седем депутати.
Формацията отказа да препоръча Нетаняху за премиер по време на президентските консултации. Причината е продължаващият спор около освобождаването на ултраортодоксалните младежи от задължителна военна служба.

Това отслаби позициите на досегашния премиер, който получи подкрепа от едва 46 депутати, въпреки че политическият му блок разполага с 53 места.
Появиха се и признаци за промяна в позицията на Авигдор Либерман, лидер на светската националистическа партия „Израел Бейтену“.
Либерман, който дълго време отказваше да участва в коалиции с ултраортодоксалните партии, вече допуска подобно сътрудничество, ако то позволи отстраняването на Нетаняху.
Но и тук остава сериозна пречка.
Айзенкот настоява за задължителна национална служба за всички израелски граждани, докато ултраортодоксалните партии се противопоставят на призоваването на учащите в религиозни училища.
Този въпрос може да се окаже решаващ при преговорите за нов кабинет.
Гади Айзенкот е една от най-разпознаваемите фигури в израелския военен и политически живот.
Той е началник на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили от 2015 до 2019 г., като поема поста по време на управлението на Нетаняху.
След края на военната си кариера влиза в политиката и постепенно се утвърждава като един от основните опоненти на премиера.
След нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. Айзенкот участва във военновременния кабинет, създаден с цел управление на конфликта.
Впоследствие напуска кабинета заедно с Бени Ганц на фона на разногласия с Нетаняху относно стратегията за войната в Газа и бъдещето на палестинските територии.
Айзенкот преживява и лична трагедия по време на войната - синът му Гал загива при бойни действия в Ивицата Газа през декември 2023 г.

На изборите през октомври 2026 г. той оглавява партията „Яшар“, позиционирана в център-дясното политическо пространство.
Политическата му платформа съчетава акцент върху националната сигурност с обещания за възстановяване на доверието в държавните институции, по-широко споделяне на задълженията за военна служба и промяна в начина на управление.
Въпреки предимството на Айзенкот политическата кариера на Нетаняху далеч не е приключила.
Досегашният премиер управлява Израел общо около 19 години в три отделни периода и многократно е успявал да преодолее тежки коалиционни кризи.
Неговата партия „Ликуд“ продължава да бъде най-голямата в парламента, а десният и религиозният блок запазва значително влияние.
Една от възможностите пред Нетаняху е да привлече депутати от опозицията или да постигне споразумение за правителство на националното единство.
Обсъжда се и вариант за ротационно управление, при което Нетаняху и Айзенкот да се редуват на премиерския пост.
Подобно решение обаче среща сериозна съпротива сред противниците на Нетаняху, част от които категорично отказват да участват в кабинет под негово ръководство.
Друга възможност е преговорите да се провалят и Израел отново да бъде изправен пред парламентарни избори.

На 8 ноември президентът Ицхак Херцог трябва да определи кой ще получи първия мандат за съставяне на правителство.
Избраният кандидат ще има 28 дни за преговори, като срокът може да бъде удължен с още 14 дни.
Ако не успее, президентът може да възложи мандата на друг кандидат. При последващ неуспех законодателството предвижда допълнителни възможности за излъчване на премиер, преди да се стигне до нови избори.
До съставянето на ново правителство Нетаняху остава начело на служебно изпълняващия функциите кабинет.
Така въпросът дали управлението му е към своя край засега остава открит.
Айзенкот има повече официални препоръки от депутатите и по-добра изходна позиция за получаване на мандата. Но за да стане премиер, той трябва да преодолее противоречията между политическите сили, които подкрепят смяната на властта.
Именно способността му да договори работещо парламентарно мнозинство, а не само численото предимство в президентските консултации, ще реши дали Израел ще има нов премиер.
Източници: Reuters, Times og Israel, The Jerusalem Post






