Европейският съюз ще продължи да инвестира в енергетиката и климатичните политики, като 42% от следващия бюджет на общността ще бъдат насочени към такива мерки. Те са важни не само заради намаляването на емисиите, но и защото могат да подобрят конкурентоспособността и енергийната независимост на Европа.

България обаче не е достатъчно подготвена да изпълни предстоящите проекти за енергийна ефективност. В строителния сектор не достигат най-малко 52 хил. работници, а заетите в него се нуждаят от допълнително обучение, за да работят по-бързо и качествено. Това коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и упълномощен представител на Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него недостигът на кадри оставя строителните компании без достатъчно време и възможности да обучават служителите си. Допълнителен проблем е непостоянното финансиране на проектите за обновяване на сгради. Средства се осигуряват на кампаниен принцип, често през няколко години, а след това дейностите трябва да бъдат изпълнени в кратки срокове.

Работниците придобиват умения за правилно полагане на изолация, монтаж на прозорци и други дейности, но когато финансираните проекти приключат, част от тях заминават да работят в други държави, където има постоянни програми за саниране и търсене на квалифицирани специалисти.

„Тази кампанийност трябва да се преодолее, строителният сектор се нуждае от постоянни програми за сградно обновяване, за да може да обучи и запази работниците си“, посочва Цанев.

Обучението трябва да се провежда на строителните обекти

Според експерта строителните компании трябва да имат условия да задържат обучените работници, за да си струва инвестицията им в квалификация. Обученията не бива да се ограничават до теория, а трябва да се провеждат и на самите строителни обекти с помощта на визуални материали и практически демонстрации.

Целта е правилните работни процеси да бъдат усвоени и от хора с ограничена функционална грамотност, включително работници от Централна и Югоизточна Азия, които идват да работят в България.

Цанев подчертава и значението на професионалното образование. Макар държавните образователни стандарти в строителството и други сфери, свързани с енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, да са актуализирани, са необходими по-активна информационна кампания и подходяща продължителност на учебните програми. В обучението трябва да се използват и съвременни инструменти.

Финансиране има, но кратките срокове застрашават качеството

По думите на Цанев България разполага с финансиране за обновяване на сградите, но не и с достатъчно хора, които да изпълнят проектите.

Той припомня, че по Националния план за възстановяване и устойчивост трябваше да бъдат санирани много сгради в кратък период. Строителните компании са били поставени под натиск да приключат обектите в ограничени срокове и с бюджети, определени през 2022–2023 г., въпреки че оттогава разходите за труд и материали са се удвоили.

Според експерта това се отразява на качеството на изпълнение и на удовлетвореността на собствениците. Ако хората останат недоволни от резултатите на проектите, вероятността да предприемат допълнителни инвестиции в енергийна ефективност намалява.

Дигитализацията също може да помогне за преодоляване на проблемите в сектора. По-доброто управление на строителните процеси и планирането на доставките могат да съкратят сроковете за изпълнение. Цанев посочва и възможността строителството да привлече специалисти от други сфери, включително жени, които засега са слабо представени в сектора.

Енергийната ефективност е ключова за независимостта на Европа

Енергийната ефективност остава важен инструмент за ограничаване на зависимостта от вносни енергийни ресурси и за повишаване на конкурентоспособността на икономиката. По-ниското потребление на енергия намалява излагането на потребителите и бизнеса на ценови колебания и външни рискове.

Цанев смята, че за по-добра защита при евентуални енергийни кризи е необходимо и децентрализирано производство на енергия. Това включва използване на възобновяеми източници в близост до сградите, както и развитие на енергийни общности.

По думите му в първите енергийни общности в България битовите потребители вече използват електроенергия, произведена от споделени мощности, на цени, съответстващи на защитения пазар за битова електроенергия.