Към 1 януари 2026 г. 22 от 27-те държави членки на Европейски съюз са имали национална минимална работна заплата. Изключение правят Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция, където минималните възнаграждения се определят чрез колективно договаряне.
Сред осемте държави с минимална заплата под 1000 евро месечно са България (620 евро), Латвия, Румъния, Унгария, Естония, Словакия, Чехия и Малта.
В другия край на класацията са шест държави с минимална работна заплата над 1500 евро месечно. Това са Франция, Белгия, Нидерландия, Германия, Ирландия и Люксембург. Най-високата минимална заплата е в Люксембург – 2704 евро.
По данни на Евростат, цитирани от Фокус, разликата между най-високата и най-ниската минимална заплата в ЕС е 4,4 пъти.
След корекция за разликите в ценовите нива картината се променя съществено. Когато минималните заплати се изразят в стандарт на покупателна способност (СПС), разликата между най-ниската и най-високата заплата спада до 2,4 пъти.
По този показател минималните заплати варират от 886 СПС в Естония до 2157 СПС в Германия. България, заедно със Словакия и Чехия, вече преминава границата от 1000 СПС, което я изважда от най-ниската група.
По СПС държавите с минимална заплата се разделят на три групи. В най-високата – над 1500 СПС – попадат Германия, Люксембург, Нидерландия, Белгия, Ирландия, Франция, Полша и Испания. В средната група – между 1000 и 1500 СПС – вече са България, Чехия и Словакия, заедно с още девет държави. Под 1000 СПС остават само Латвия и Естония.
Данните показват, че макар номиналните разлики да остават големи, реалната покупателна способност в част от по-бедните страни постепенно се доближава до тази в по-развитите икономики на ЕС.






