Информацията за сделка, при която руската компания "Лукойл" може да продаде по-голямата част от чуждестранните си активи на американския инвестиционен фонд Carlyle Group, все още не е официално потвърдена. Това заяви програмният директор на Център за изследване на демокрацията Руслан Стефанов в предаването „Още от деня“ по БНТ.
По думите му първата ключова стъпка е одобрение от Office of Foreign Assets Control. Ако това се случи, сделката ще трябва да бъде ратифицирана и от българския парламент, тъй като засяга стратегически активи на територията на страната.
Пропуснато време и външна намеса.
Стефанов посочи, че България е имала четири години да реши въпроса с руските енергийни активи на своя територия. По думите му това не е било направено навреме и се е стигнало до външна намеса.
Според него именно тази пасивност е наложила по-активна роля на Съединени американски щати. Той добави, че настоящото мълчание по темата вероятно се дължи на облекчение сред част от българските политици, че отговорността вече се поема отвън.
Контролът и ролята на държавата.
По думите на Стефанов Carlyle Group е сериозен и утвърден инвеститор. Въпреки това българската държава разполага с механизми за контрол, включително чрез режима за скрийнинг на преките чуждестранни инвестиции.
Той подчерта, че когато става дума за компании със стратегическо значение, обществото и данъкоплатците имат право да знаят какво се случва и какви решения се вземат от институциите.
Газовите доставки след 2027 г.
Руслан Стефанов изрази мнение, че България няма да се изправи пред проблеми с доставките на природен газ след влизането в сила на забраната за внос на руски газ в Европейски съюз от 2027 г.
Според него диверсификацията на източниците и новите договорености ще позволят на страната да избегне енергийни сътресения, независимо от развитието на сделката за активите на Лукойл.






