Те бяха не по-малко недоучили от известните си посестрими, не по-малко посещавали чалга-клубовете, не по-малко лишени от скрупули във всички отношения. Разликата между двете групи беше, че представителките на втората не искаха да спазват дисциплината на тежките тренировки, имаха малко повече мозък, за да не се подлагат на жестоки пластични операции и искаха dolce vita-та им да не им носи прозвището "леки жени", за да не се излагат в родните си села.

Родени през 90-те г. и захранени от майките си с всички новопристигнали вносни чудеса - вафли, чипсове, снаксове, рога и копита, тези малки момиченца жадно поглъщаха света. А той се състоеше от бляскави какички и потни чичковци с модерни коли и ланци, подобни на веригите за добитъка, които родителите им отглеждаха у дома. Малките момиченца виждаха през годините как чичковците се превръщаха в некрозоли, а какичките погрозняваха и заприличваха на Баба Яга.

Тези с необразованите майки се ориентираха към шоу-бизнеса, за да може някой да поеме грижата за тях. Тези с майки, ориентирани към бъдещето, бяха насочени към мечтата за държавна служби.

Първоначално девойките, задължително от дълбоката провинция, ставаха жертва на някой похотлив общинар. С цялата погнуса от преживяното, те запомняха едно - развратникът изглеждаше често нелепо, но хората около него по магичен начин се сдобиваха с коли, къщи, бижута и устройваха пищни селски купони.

След завършване на гимназия, въпросните девойки сякаш изчезваха от лицето на земята. Впоследствие щяха да пишат някой завършен ВУЗ от тези години, но по правило липсваха състуденти, които да свидетелстват за съвместното следване. В по-нататъшните им магистратури или докторантури задължително щяха да фигурират свидетели на неистовите усилия на ученолюбивите девойки, но за първоначалното им "вишо" липсваха такива.

Подобно на посестримите си от "лекия" бранш, нашите героини се озоваваха първоначално в някой голям европейски град - по линия на роднина или като стажантки на някой евродепутат. Там пухкавите срамежливи момичета се научаваха как да крият невежеството си и смущаващия за възрастта им сексуален опит зад семпъл грим и скромни дрехи. Липсата си на обноски оправдаваха с нерадостното си детство на източноевропейки, а недостигът на знания - с недоимъка на честните си родители. Чуждите езици (особено турски и румънски) бяха усвоени директно от близки контакти с тираджии.

След завръщането си в България, момичетата заживяваха "на квартира с приятелка" в София. И започваха да обикалят по обявените от институциите конкурси. С най-висока степен на интерес се котират местата, чиито шефове са мъже, около и прехвърлили 50-те си години. Особено апетитни са отдели като пресцентрове, протокол, международни отношения, най-вече във ведомства с многобройна администрация. Тези места благоприятстват директната връзка "с шефа". Изведнъж въпросният шеф започва да засича на най-невероятни места новата си служителка. Тя му се явява измокрена от дъжд, защото е бързала да изпълни мъдрите му указания, с прозиращи дрехи и разплакан поглед или пък изцапана с кал, по същите причини, или боса, заради счупено токче, или озлочестена, заради навикване от злата си шефка...След създаване на първоначалния драматичен ефект, по-нататъшният път е кратък и прозаичен. Възникнали служебни задачи след работно време, след освобождаване от останалите служители, следвани от командировки и тийм-билдинги.

С течение на годините държавните държанки се мултиплицират. При тях липсва вулгарността, характерна за показните професии. Това прави покровителите им спокойни, че не са се поддали на "евтини номера", а са изживели нещо истинско. Колкото и да е кратък престоят им във властта, съзнанието за държавната държанка ги топли. Те не се смущават от оплакванията на гражданите срещу некомпетентността на фаворизираните служителки. Не обръщат внимание на ехидните усмивки на колегите си.

Не държат сметка дори за официални сигнали. Новите хетери, дотирани с държавния бюджет, са със статут на сериозни работещи момичета. И макар да не се задържат много на работните си места и амортизацията им да е по-бърза, отколкото при чалга-певиците и манекенките, държавните държанки се мултиплицират. Също както бързосменящите се техни покровители във властта.

Александър Малинов