Българската икономика се очаква да нарасне с 2,7% през 2026 г., а през следващата година растежът да се забави до 2,5%. Това показва новият доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за икономическото развитие на регионите, публикуван на сайта на институцията.

Прогнозата на ЕБВР остава без промяна спрямо оценката от юни както за 2026 г., така и за 2027 г.

След като българският брутен вътрешен продукт нарасна с 3,4% през 2024 г. и с 3,1% през 2025 г., през първата половина на 2026 г. растежът се е забавил до 2,8%. Въпреки това вътрешното потребление и инвестиционното търсене са останали устойчиви, отбелязва ЕБВР.

Промишленото производство у нас се е върнало към растеж след значителния спад през 2025 г., а секторите на услугите и строителството продължават да се развиват с добри темпове. Износът е намалял значително през първото тримесечие на годината, но частично се е възстановил до средата на годината.

Инфлацията и бюджетният дефицит

Инфлацията в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е достигнала 6,3% през май 2026 г., главно заради по-високите цени на енергията. През юли обаче инфлацията при храните е започнала да се забавя.

В същото време фискалната позиция на страната се е влошила значително от началото на годината. За 2026 г. е заложен дефицит по консолидираната фискална програма, измерен по методологията на общото държавно управление, от 5,7% от БВП, посочва ЕБВР.

От юли 2026 г. България е в процедура на Европейския съюз за прекомерен дефицит. Затова фискалната консолидация се очаква да бъде сред основните приоритети на икономическата политика в средносрочен план.

Според ЕБВР ключов риск за икономическия растеж е влиянието на необходимото ограничаване на бюджетния дефицит върху доверието на потребителите и бизнеса.

Средствата от Плана за възстановяване

След предходни забавяния усвояването на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС (RRF) отново е сред приоритетите, посочват от ЕБВР.

Според експертите България би трябвало да успее да усвои значителна част от отпуснатите средства до края на годината.

Инвестиционното търсене в страната остава устойчиво, докато възстановяването на промишленото производство и продължаващият растеж в услугите и строителството подкрепят икономическата активност.

Растежът в Югоизточна Европа се забавя

Растежът в страните от Югоизточна Европа се е забавил от 1,4% през 2024 г. до 1,2% през 2025 г. Икономическата активност като цяло е останала без съществена промяна през първата половина на 2026 г., главно заради свиването на икономиката на Румъния.

Там фискалната консолидация и високата инфлация са оказали натиск върху потреблението на домакинствата, а промишленото производство е намаляло.

Икономиката на Румъния се очаква да се свие с 0,2% през тази година, преди да се разшири с 1,8% догодина. За разлика от това, растежът в България се е запазил близо до 3% през първата половина на годината.

ЕБВР очаква икономиките на страните от Югоизточна Европа да нараснат общо с 0,5% през 2026 г. и с 2% през 2027 г. Прогнозите за региона също не са променени спрямо оценката от юни.

По-високи разходи и климатични рискове

В по-широк план ЕБВР предупреждава, че икономиките в регионите, в които банката инвестира, са изправени пред по-високи разходи за енергия и храни, суша, нарушения в търговията и по-строги условия за финансиране.

Цените на петрола са се повишили от около 65 долара за барел преди конфликта в Близкия изток до над 100 долара през април 2026 г. и остават с 30-60% над нивата преди конфликта. По-силно са поскъпнали някои рафинирани петролни продукти, включително дизелът и авиационното гориво, припомня банката.

Газовите пазари също са под натиск. Цените на газа са се повишили с над 70% от февруари насам, а световният морски износ на втечнен природен газ е намалял с 40%.

ЕБВР отчита и нарастващото значение на климатичните рискове и недостига на вода. Ниските водни нива на Дунав и Рейн са засегнали превоза на промишлени стоки и производството на електроенергия, като са намалили производството от водноелектрически и ядрени централи.

„Недостигът на вода, екстремните метеорологични явления и по-високите разходи за финансиране засилват ефекта от високите енергийни разходи и оказват допълнителен натиск върху растежа“, посочва главният икономист на ЕБВР Беата Яворчик.

По думите й това подчертава необходимостта от инвестиции в устойчивост и от укрепване на икономиките, за да могат те по-добре да се справят с бъдещи сътресения.

ЕБВР посочва, че регионите, в които банката извършва дейност, остават структурно зависими от изкопаемите горива. Петролът и природният газ формират около две трети от първичното енергийно потребление.

Ограничаването на зависимостта от природния газ ще изисква допълнителни инвестиции във възобновяеми енергийни източници, съхранение на енергия и ядрена енергетика.

В ЕС високите енергийни разходи продължават да оказват натиск върху промишлеността. Предприятията в ЕС плащат средно около 2,4 пъти по-висока цена за електроенергия в сравнение с компаниите в САЩ, което насърчава пренасочването на производства от енергоемки сектори.