САЩ въвеждат федерална регулация на стейбълкойните – цифрови токени, чиято стойност е обвързана с щатския долар. Законът GENIUS Act определя изискванията към издателите на тези активи и правилата за тяхното използване в платежната система.
Стейбълкойните функционират чрез блокчейн технология и могат да се използват за цифрови преводи, автоматизирани плащания и операции чрез смарт договори.
За разлика от парите в брой обаче транзакциите с тях могат да бъдат проследявани в блокчейн мрежата.
Новата регулаторна рамка предвижда издателите на платежни стейбълкойни да разполагат с технически възможности за изпълнение на законови разпореждания, включително блокиране, замразяване и унищожаване на цифрови токени.
Такива действия могат да бъдат необходими при санкции, съдебни разпореждания и мерки срещу пране на пари.
Това засилва значението на контрола върху цифровите разплащания и повдига въпроси за защитата на личните данни и правата на потребителите.
Критиците на програмируемите цифрови активи предупреждават, че технологията позволява въвеждането на допълнителни ограничения върху използването на средства.
Сред обсъжданите рискове са ограничения за определени видове плащания, срокове за използване на токените и по-голяма зависимост от решенията на частни финансови посредници.
Подобни възможности обаче не означават, че GENIUS Act автоматично въвежда такива ограничения за всички потребители.
Стейбълкойните, обхванати от закона, трябва да поддържат стойност, обвързана с американския долар, и да отговарят на изисквания за резерви и надзор.
Те се издават от разрешени частни участници, а не представляват цифрова валута, емитирана пряко от Федералния резерв.
Въпреки това новата рамка предизвиква дебат дали разширяването на частните цифрови плащания може да доведе до по-голяма концентрация на финансов контрол в ръцете на държавата и големите платежни компании.






