Обществените поръчки за мантинели, стойността, на която се възлагат, както и предполагаемите връзки между фирми от сектора и политически лица бяха сред темите, обсъдени пред Нова телевизия от разследващия журналист от BIRD.BG Димитър Стоянов и председателя на Управителния съвет на Научно-техническия съюз по транспорт инж. Ясен Ишев.

По думите на Димитър Стоянов журналистите са извършили проверка на наличната публична информация в Търговския регистър, Агенцията за обществени поръчки и други бази данни.

„Колегите положиха много сериозни усилия в проверяването на тези връзки посредством откритите бази данни“, заяви Стоянов.

Той твърди, че при направените проверки са установени връзки между политически лица и компании, които участват в обществени поръчки за доставка на мантинели.

По думите му става въпрос за представители на различни политически партии. Като пример Стоянов посочи имена, които според него се появяват в публичните данни и в разследванията на BIRD, като уточни, че информацията е публикувана и на страницата на медията.

На въпрос кои са политиците, свързани с фирмите за мантинели, той посочи Антон Йорданов Адамов и Станислав Георгиев Иванов. Адамов е бил депутат от „Има такъв народ“ (ИТН) в 45-ото Народно събрание, а Станислав Иванов е депутат от ГЕРБ-СДС.

Според Стоянов пазарът на мантинели в България е концентриран в ръцете на ограничен брой компании.

Той подчерта, че стойността на различни обществени поръчки, заедно с последващите индексации, достига стотици милиони левове. Стоянов направи паралел с други случаи, свързани с инфраструктурни проекти, както и с разследванията около строителството на автомагистрала „Хемус“.

„Тази схема е далеч отвъд поставянето на мантинели“, подчерта той.

Инженер Ясен Ишев постави акцент върху начина, по който са формулирани изискванията при обществените поръчки, както и върху използването на стоманени вместо стоманобетонови ограничителни системи.

По думите му компаниите в сектора са се развили значително, изградили са собствени производствени мощности и са увеличили производствения си капацитет. Той постави под въпрос както нивото на цените, така и качеството на изпълнението.

„Първо, цените са много завишени. Второ, качеството не може да се каже, че е на нужната висота“, заяви експертът.

Според Ишев нормативната рамка за ограничителните системи е съществена част от проблема. Той твърди, че изискванията са разработени основно около стоманените системи, докато при бетонните решения липсват аналогични подробни спецификации.

„Има цял проект за стоманени ограничителни системи – с подробности, с дебелини, с разстояния, с милиметри, с всичко. И на едно място само е писано, че може да има и стоманени, или бетонни“, обясни Ишев.

Той изрази надежда нормативната база да бъде променена, така че стоманобетоновите ограничителни системи да могат да се използват по-широко при инфраструктурни проекти.

Другият спорен въпрос е свързан с индексацията на вече възложените обществени поръчки. Ишев посочи, че увеличаването на цената на стоманата след началото на войната в Украйна може да е фактор за част от индексациите.

„Има логика, тъй като стоманата се вдигна двойно“, каза той.

В същото време инженерът твърди, че при сравнение за по-дълъг период стоманобетоновите ограничителни системи могат да бъдат по-икономични заради по-дългия си експлоатационен живот и по-малката необходимост от ремонти след удари.

„Тънкостта в разликата между двете е, че стоманобетоновите са много по-дълготрайни и много по-рядко биват удряни от превозни средства. Ако за 10-годишен период направи човек една равносметка, стоманобетоновите ще ви излязат много по-евтино“, каза инженерът.