България има нужда от намаляване на политическото напрежение. Това заяви избраният за вицепрезидент Кирил Вълчев в първото си телевизионно интервю след изборите. Той очерта приоритети за обществените медии, културните институции и българските общности зад граница, защити идеята за закон за българския език и коментира скандала с помилванията.

„България за първи път избра жена президент и това изобщо не е маловажно. В момента в Европейския съюз, заедно с Илияна Йотова, има само още три жени президенти – на Ирландия, Малта и Словения. Изобщо в историята на Съюза само 12 държави са имали жени държавни глави, а в световен мащаб – само 20 държави“, отбеляза Вълчев пред БНТ.

По думите му Илияна Йотова е човек с голям държавен опит, мисия за България и много знания.

„Това е голям символ за нашия народ – народ, който е направил така, че жените да започнат да гласуват години преди жените в Гърция, Португалия и Швейцария. Народ, който създава светско образование за жените и момичетата далеч преди други народи. Още през 1841 г. Анастасия Димитрова в Плевен създава светско училище. Това показва демократичното мислене на нашия народ – че гледаме на всеки в страната като на равноправен, без значение дали е мъж или жена и каква религия изповядва“, заяви Вълчев.

„Спечели идеята за президентство на съгласието“

Според него вторият важен извод от изборите е, че е надделяла идеята за обединение.

„На тези избори спечели идеята за президентство на съгласието, а не на барикадата“, посочи той.

Вълчев не се съгласи с оценката, че Русия е спечелила президентските избори заради победата на Илияна Йотова. По думите му подобни определения не помагат на обществения разговор.

„Аз мисля, че спечелиха пробългарските сили. Няма смисъл от раздаване на такъв тип определения. Вярвам, че дори тези, които говорят така за нашата победа, също са пробългарски, а не про- някакви други сили“, коментира избраният за вицепрезидент.

На въпрос дали без подкрепата на Румен Радев кандидат-президентската двойка би успяла да спечели, Вълчев отговори, че победата е резултат от подкрепата на много хора.

„Нямаше да успеем без всички, които ни подкрепиха. Но по-важното е, че нас ни подкрепиха избиратели на всички партии“, заяви той.

Вълчев коментира и спекулациите за отношенията между президентството и изпълнителната власт. Той отхвърли както съмненията, че президентът ще бъде „гумен печат“ на правителството, така и твърденията, че двете институции непременно ще бъдат в конфликт.

Вълчев настоява за по-високи възнаграждения в обществените медии и културните институции

Избраният за вицепрезидент коментира и параметрите на държавния бюджет. Той заяви, че подкрепя по-високото увеличение на възнагражденията на учителите, но според него подобно внимание трябва да получат и други професионални общности.

„Не виждам защо да не бъде подкрепен бюджет, в който се дава голям знак с малко по-високото увеличение на възнагражденията за българските учители. Но едновременно с това искам да припомня нещо, за което настоявам от години – журналистите в обществените медии – БНТ, БНР и БТА, трябва да бъдат равнопоставени на учителите. Защото това са училищата за днешния ден на България.

Към тази група трябва да бъдат прибавени и хората, които работят в българските библиотеки, музеи, галерии, театри и читалища, защото те пазят духа на страната ни. Бих прибавил и българските дипломати, най-вече младите български дипломати, чиито възнаграждения също доста изостанаха. Струва си на това да бъде обърнато внимание“, каза Кирил Вълчев, който все още изпълнява длъжността генерален директор на БТА.

„След неделята на гласуването идва понеделник“

Вълчев определи като една от големите задачи пред политиците и институциите през следващите месеци намаляването на напрежението в обществото.

Той припомни думи на покойния създател на Дарик радио Радосвет Радев, които според него са особено актуални след избори:

„Многократно повтарях по време на предизборната кампания нещо, което казваше Радосвет Радев. Когато кандидатите се изпокарваха, той казваше: „Помнете, след неделята на гласуването идва понеделник“. И всички ще живеем отново в една страна, заедно. И така стана. Дойде понеделник, всички сме заедно.

Знам, че няма да е лесно, но нека да се опитаме. Аз съм сигурен, че ние с госпожа Йотова ще успеем да забравим това, което говориха за нас, за да бъдем заедно и да чуваме добрите идеи от всички страни“, заяви Вълчев.

Помилванията и доверието в процедурите

На въпрос за скандала с помилванията и за това дали случилото се е грешка на Илияна Йотова, пропуск на екипа или проблем в процедурата, Вълчев отказа да даде категорична оценка.

„Няма да го определя нито като грешка, нито като капан. Точно защото съм юрист, при нас действа правилото: дай ми фактите, за да ти дам решение. Аз не знам фактите. Но имам мнение как нещата трябва да изглеждат оттук нататък.

Най-големият проблем с помилванията е част от по-големия проблем в нашето общество – доверието. В случая става дума за доверието в процедурите и доверието в експертизите. Нека помислим заедно с парламента дали тези процедури могат да бъдат уредени не с президентски указ, а със закон“, коментира той.

Предлага задължителни надписи и на английски език

Кирил Вълчев коментира и приетия на първо четене Закон за българския език. Той предложи в него да бъдат включени и задължителни надписи на английски език, като подчерта, че преди второто четене все още има възможност за промени.

„Първо, надписи на български език с нашата азбука. Разгледайте как изглежда част от градската ни среда. Това е една визуална шльокавица, включително с шрифтовете, които използваме.

В този закон бих препоръчал да се предвиди и задължителността на надписи на чужд език, на английски език, бих го написал по-ясно. Една туристическа държава би трябвало задължително в своите музеи, например, да има табелка с надпис и на английски, за да бъдем разбираеми, да бъдем конкурентоспособни. Разбира се с по-малък шрифт. Може да бъде, за да се подчертава, че водещото за нас е българският език“, заяви Вълчев пред БНТ.