Процентът на наложените санкции при проверките, свързани с въвеждането на еврото в България, показва, че не се наблюдават масови нарушения. Това заяви изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Христо Марков по време на първия брифинг на Координационния център към Механизма за еврото, проведен в сградата на Министерския съвет.
По думите на Марков санкциите не са самоцел, а инструмент за възпиране на некоректни търговски практики и за защита на коректните участници на пазара. Той подчерта, че делът на нарушенията е динамична величина и може да се промени в зависимост от обхвата и интензивността на проверките.
„Процентът може да се повиши до 10 или 11 на сто, но дори и това би било в рамките на нормалното. В други държави, като Хърватия, при въвеждането на еврото този показател е достигал до 40 процента“, посочи Марков. Според него ниското равнище на санкции е ясен сигнал, че повечето търговци подхождат отговорно към новите изисквания.
В началото на брифинга председателят на Координационния център Владимир Иванов, който ръководи и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, съобщи, че нарушения са установени при около 7% от проверените търговски обекти.
От институциите увериха, че контролът ще продължи активно, като целта е плавно и прозрачно въвеждане на еврото, без необосновано покачване на цени и с максимална защита на потребителите.






