„Достатъчно чист ли съм?“, „Погрижих ли се за детето?“, „Изключих ли фурната?“ – подобни натрапчиви мисли могат да се превърнат в постоянен източник на тревожност. При някои хора те прерастват в обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), при което натрапливите мисли и действия започват да диктуват ежедневието, пише Deutsche Welle.

При Алекс* първите обсесии се появяват, когато е на 13 години. Първоначално тя изпитва нужда да носи точно седем неща със себе си, а в телефона ѝ да има точно 400 контакта. Постепенно се появява страх от докосване на брави, а по-късно и тревожност, свързана с обществените тоалетни и с това други хора да сядат на работното ѝ място.

С времето обсесиите засягат почти всички сфери от живота ѝ. След всяко посещение в тоалетната тя се къпе, постоянно си мие ръцете, а приборите изхвърля след еднократна употреба. Пазаруването, гостуването и личните отношения се превръщат в сериозно изпитание.

Как натрапливите мисли започват да диктуват живота

Според оценки на учени между 2 и 3% от населението страдат от обсесивно-компулсивно разстройство. Механизмът често започва с мисъл, която сама по себе си е напълно обичайна – например съмнението дали човек е изключил фурната.

При ОКР обаче съмнението може да предизвика силна тревожност и страх от потенциалните последствия. За да намали напрежението, човек започва многократно да проверява уреда. Временното облекчение засилва навика и постепенно проверяването се превръща в устойчив модел на поведение.

Психоложката Катарина Бей обяснява пред Deutsche Welle, че особено тежки могат да бъдат агресивните и сексуалните натрапливи мисли – например страхът, че човек може да нарани някого, да изпусне детето си по стълбите или да извърши сексуално престъпление.

Важно е да се прави разлика между натраплива мисъл и реално намерение. Самото наличие на подобна мисъл не означава, че човек ще я превърне в действие.

Какви са причините

Според актуално изследване, публикувано в Nature Neuroscience, за развитието на ОКР значение имат както генетични фактори, така и фактори от средата.

Бей посочва, че усещането за загуба на контрол може да бъде свързано и с преживени в миналото събития. Сред възможните фактори тя посочва загубата на близък човек или раздяла на родителите, която не е била обяснена адекватно на детето.

Как помага когнитивно-поведенческата терапия

Джес*, която също живее с обсесии, разказва, че за нея причината за появата им не е толкова важна, колкото начинът да се справи с тях. Помагат ѝ медикаментозно лечение и когнитивно-поведенческа терапия.

При един от основните подходи в терапията пациентите постепенно се изправят пред ситуациите и мислите, които предизвикват тревожност, без да извършват обичайните компулсивни действия. Целта е човек да остане в неприятната ситуация и да позволи на тревожността да намалее естествено, вместо да я неутрализира чрез ритуали и проверки.

По този начин пациентите могат да се научат, че появата на натраплива мисъл не означава, че ще последва действие или че непременно ще се случи нещо лошо.

При Алекс и Джес обсесиите не са изчезнали напълно, но терапията им е помогнала да се справят по-добре с тях. Когато се появи натраплив импулс, те се опитват да не му се поддават и да насочат вниманието си към важните за тях неща.

И двете препоръчват на хората, които разпознават подобни симптоми у себе си, да потърсят професионална помощ възможно най-рано. Според Джес отлагането може да направи справянето с проблема по-трудно и да удължи периода на лечение.

Източник: Zdrave.to