Сладките изделия са сред най-предпочитаните храни както от децата, така и от възрастните. Често посягаме към тях заради вкуса, от скука, при стрес или просто като малка награда след дълъг ден. Но зад приятния вкус се крие нещо, за което невинаги се замисляме – количеството захар, което приемаме ежедневно.
Захарта сама по себе си не е отрова, но проблемът възниква, когато се консумира в прекомерни количества. Особено внимание заслужават индустриално произведените сладки изделия, които често съдържат не само захар, но и наситени мазнини, палмово масло и различни добавки.
След консумация на сладки храни нивата на кръвната захар се повишават. Организмът отделя инсулин, който помага на клетките да усвоят глюкозата.
Когато сладките изделия присъстват твърде често в менюто, особено за сметка на пълноценните храни, това може да допринесе за покачване на теглото и метаболитни нарушения.
Покачване на теглото – сладките изделия често съдържат много калории, но засищат за кратко.
Повишен риск от диабет тип 2 – прекомерната консумация на добавени захари, особено в контекста на нездравословно хранене и наднормено тегло, е свързана с по-висок риск.
Проблеми със зъбите – захарта подпомага развитието на бактерии, които причиняват кариеси.
Повишен риск от сърдечносъдови заболявания – хранене с много добавена захар може да допринесе за неблагоприятни промени в метаболитното здраве.
Колебания в енергията – след бързото повишаване на кръвната захар някои хора усещат умора или отново изпитват желание за сладко.
Сладкият вкус активира системите за удоволствие и възнаграждение в мозъка. Затова шоколадът или любимият десерт могат да се превърнат в начин за справяне със стреса или лошото настроение.
Това обаче невинаги означава истински глад. Понякога желанието за сладко е свързано с недоспиване, напрежение, навик или продължителни периоди без хранене.
Особено лесно е да прекалим с изделия, които съчетават захар и мазнини – например шоколадови десерти, кремове, бисквити и сладкиши.
Световната здравна организация препоръчва свободните захари да бъдат под 10% от дневния енергиен прием. Допълнителното им ограничаване до под 5% може да донесе още ползи за здравето.
При хранителен режим от 2000 калории това означава:
Под 50 грама свободни захари дневно според основната препоръка.
Около 25 грама дневно при по-строгата препоръка.
Тук става дума не само за захарта, която добавяме към кафето или чая, но и за тази в сладките изделия, подсладените напитки, меда и сиропите.
Пълната забрана невинаги е необходима. По-важно е да изградим умерени навици и да обръщаме внимание на количествата.
Четете етикетите и проверявайте съдържанието на захар.
Не заменяйте основните хранения със сладки изделия.
Избирайте плодове, когато ви се хапва нещо сладко.
Ограничете подсладените напитки и пакетирани сокове.
Не дръжте големи количества сладки изделия постоянно на разположение.
Осигурявайте си достатъчно сън и редовно хранене.
Не. Балансираното хранене не означава никога повече да не ядем шоколад, торта или сладолед. Важното е сладките изделия да не се превръщат в основна част от ежедневното меню.
Един десерт от време на време не е проблем за повечето здрави хора. Рискът идва от редовната прекомерна консумация и от навика да използваме сладкото като заместител на пълноценното хранене.
Истинският баланс не е в пълните лишения, а в осъзнатия избор. Защото понякога най-доброто, което можем да направим за здравето си, е просто да знаем кога да спрем.
MEDIAMALL






