Проучването, публикувано през 2026 г. в научното списание Imaging Neuroscience, включва 24 здрави млади възрастни. Те тичали на пътека в продължение на 10 минути при много ниска интензивност – със скорост приблизително между 3 и 6 км/ч, близка до темпото на ходене.

Преди и след физическото натоварване участниците преминали тест за изпълнителни функции и оценка на настроението. Учените проследили и активността на префронталната кора чрез функционална близкоинфрачервена спектроскопия.

По-добър когнитивен контрол

След краткото тичане участниците се представили по-добре на теста Stroop, който се използва за оценка на вниманието и когнитивния контрол.

Изследователите отчели и повишена активност в определени области на лявата префронтална кора. Наред с това участниците съобщили за по-положително настроение.

Особено интересна се оказала връзката между емоционалното състояние и характерното вертикално движение на тялото при бягане. По-изразеното движение на главата нагоре и надолу било свързано с по-голямо подобрение в усещането за комфорт и добро настроение.

Това обаче не доказва, че самото „подскачане“ причинява промяната в мозъчната активност. Според учените механиката на бягането може да е един от факторите, които го отличават от ходенето при сходна скорост.

Какво отличава тичането от ходенето?

При ходене единият крак постоянно остава в контакт със земята. При бягане има кратък момент, в който и двата крака са във въздуха.

Тази разлика води до по-изразено вертикално движение на тялото и до различно натоварване на нервната и мускулната система.

Новите резултати се вписват в по-широка тенденция в изследванията на физическата активност. Все повече научни данни показват, че ползите от движението не зависят непременно от достигането на популярната цел от 10 000 крачки дневно.

Проучвания през последните години свързват по-бързото ходене, по-продължителните периоди на движение без прекъсване и ограничаването на заседяването с по-нисък риск от редица заболявания.

Изследване от 2026 г. например установява връзка между по-дългите непрекъснати периоди на умерена до интензивна физическа активност и по-нисък последващ риск от деменция, депресия и тревожност. Тези резултати обаче са наблюдателни и не доказват пряка причинно-следствена връзка.

Има ли ограничения?

Учените от Цукуба подчертават, че изследването има редица ограничения. В него участват само 24 здрави млади хора, а ефектът е измерен непосредствено след еднократна тренировка.

Затова не е ясно дали резултатът се запазва в дългосрочен план, дали би се наблюдавал при по-възрастни хора или дали е валиден за хора с хронични заболявания.

Практическото послание обаче е ясно: за краткосрочно стимулиране на настроението и концентрацията тренировката не е задължително да бъде тежка.

Десет минути спокойно тичане с темпо, при което човек все още може свободно да разговаря, могат да бъдат достатъчни, за да предизвикат измерима краткосрочна промяна в мозъчната активност.

За хора без противопоказания краткото леко тичане може да бъде лесен начин за включване на повече движение в ежедневието. При ставни проблеми, сърдечносъдови заболявания или продължително обездвижване натоварването трябва да бъде съобразено с индивидуалното здравословно състояние.