Слушането на релаксираща музика след стресиращо преживяване може да помогне на тялото и мозъка да се успокоят по-бързо.

Проучване, ръководено от Сици Ю от Китайската академия на науките, установи, че музиката подпомага възстановяването по-ефективно от слушането на тихи звуци от течаща вода. Сканирането на мозъка също дава насоки защо този познат успокояващ ефект може да се проявява.

Стресът е естествената реакция на организма към предизвикателство или заплаха. В стресов момент сърцето може да започне да бие по-бързо, изпотяването да се засили, а нивата на хормони като кортизола да се повишат.

Тези промени подготвят организма за действие, но след края на стресиращото събитие тялото трябва да се върне към по-спокойно състояние.

Хората използват музиката за отпускане от векове и много от нас познават усещането да се успокоим, след като чуем любима спокойна песен. Учените обаче не винаги са получавали еднакви резултати при опитите си да измерят този ефект. Една от причините може да е, че важни са както моментът, в който се слуша музика, така и начинът, по който мозъкът реагира на нея.

Изследователите са включили 120 здрави възрастни в серия от експерименти. За да предизвикат краткотраен стрес в контролирана среда, участниците са изпълнявали трудна задача по умствена аритметика под времеви натиск. Подобни задачи често се използват в научни изследвания, тъй като могат временно да повишат нивата на стрес, без доброволците да бъдат излагани на реална опасност.

В поведенческите експерименти групи участници са слушали или релаксираща музика, или успокояващи звуци от вода след изпълнението на стресиращата задача. Изследователите са измервали няколко показателя за възстановяване от стреса, сред които настроението, сърдечната честота, изпотяването и нивата на кортизол – хормон, който се отделя като част от реакцията на организма към стрес.

В отделен експеримент е използван функционален магнитен резонанс, или fMRI. Този вид мозъчно сканиране не разчита мислите, но може да отчита промени в кръвоснабдяването, които помагат на изследователите да определят кои области на мозъка са активни и как активността им се променя едновременно. Доброволците са преминали през сходен процес на предизвикване и последващо възстановяване от стрес, докато са били в скенера.

Резултатите показват, че хората и в двете групи постепенно се възстановяват след стресиращата задача. Въпреки това възстановяването е било по-бързо при тези, които са слушали релаксираща музика. При тях сърдечната честота и изпотяването са намалели по-бързо, а участниците са съобщили за по-значително подобрение на позитивното настроение.

Пробите от слюнка, взети по време на експеримента с мозъчно сканиране, също показват признаци на възстановяване. Нивата на кортизол са били по-ниски при участниците, слушали музика, в сравнение с тези, слушали звуци от вода. Като цяло резултатите показват, че музиката влияе не само върху субективното усещане, но и върху измерими физиологични реакции на организма.

Мозъчните сканирания дават възможно обяснение. Музиката е променила комуникацията между няколко области, свързани със слуха, усещането за състоянието на тялото и обработката на постъпващата информация. Сред тях са слуховата кора, островният дял и таламусът.

Слуховата кора обработва звуците, които чуваме, включително речта и музиката. Островният дял обработва сигнали от вътрешността на тялото и участва във възприемането на емоциите и физическите усещания. Таламусът действа като своеобразен „посредник“, който предава сетивната информация към различни области на мозъка.

Изследователите са установили, че промените във взаимодействието между тези области са свързани с промени в реакцията на организма към стрес. Това предполага, че музиката може да прави нещо повече от това просто да отвлича вниманието от неприятното преживяване. Вместо това променящите се ритъм, мелодия и емоционални характеристики на музиката могат да помогнат на мозъка да се реорганизира, докато преминава от състояние на стрес към възстановяване.

Времето се оказва важна част от резултатите. Най-ясните ползи се наблюдавали, когато хората са слушали музика след стресиращата задача, а не преди нея. Това означава, че пускането на успокояваща музика преди трудна среща, изпит или друго предизвикателство не означава непременно, че тя ще предотврати реакцията на стрес.

Музиката след събитието може да е по-полезна, защото тогава мозъкът се опитва да излезе от състояние на повишена бдителност. Изследователите предполагат, че променящото се емоционално напрежение в музиката може да помогне за отслабване на мозъчните модели, породени от стреса, и да подпомогне връщането към по-балансирано състояние. Необходими са обаче допълнителни изследвания, за да се разбере точно как протича този процес.

Проучването е публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences. То добавя биологични доказателства към ежедневното усещане, че музиката може да помогне на хората да се отпуснат. Изследването също така показва, че реакцията на мозъка към музиката включва мрежа от различни области, а не един-единствен „център на релаксацията“.

Проучването има няколко силни страни, включително използването на оценки на настроението, физически показатели, изследване на хормоните и мозъчно сканиране. Сравняването на музиката с успокояващи звуци от вода също е полезно, тъй като позволява да се провери дали музиката има ефект отвъд простото слушане на приятен звук. Контролираната стресираща задача улеснява сравнението на възстановяването между участниците.

Въпреки това резултатите не трябва да се приемат като доказателство, че музиката е средство за лечение на дълготрайна тревожност или тежък стрес. Доброволците са били здрави възрастни, изложени на краткотраен лабораторен стрес, което се различава от продължителния натиск на работното място, травмата или психичното заболяване. Личните музикални предпочитания също могат да влияят върху това доколко дадено произведение се възприема като релаксиращо.

Като цяло изследването показва, че музиката заслужава да бъде проучвана като лесен и достъпен начин за възстановяване от краткотраен стрес. Основният извод не е, че музиката може да предотврати стреса, а че може да помогне на мозъка и организма да се възстановят по-бързо след него. По-мащабни изследвания в реални условия ще покажат доколко този ефект се проявява и извън лабораторна среда.