Слушах го Ивайло Мирчев вчера в “Лице в лице” как лепял плакати срещу Пеевски, как карал лодки срещу течението на Росенец, как организирал протести и как години наред вече не спял нощем и свалял килограми, щото все мислил ли, мислил как да пребори Делян Пеевски.
Не искам да звучи прекалено лирично, опитвам се “прекалено” да не ми е в стила, макар и да съм стигал до куп гранични пунктове на битието, но докато гледах днес морето, изведнъж и аз най-накрая прозрях, че взирайки се уж в бъдещето, вече виждам предимно миналото.