Планината Голо Бърдо, разположена между Радомир и Перник, е изправена пред възможността за мащабна промяна на природния си облик заради инвестиционно намерение за изграждането на ветроенергиен парк с 18 големи ветрогенератора. Проектът, известен като „Орисол – 2“, предизвиква сериозни притеснения за бъдещето на района, съхраняването на природните местообитания и последствията от изграждането на мащабна енергийна инфраструктура.

За случая съобщава разследващият сайт P26, който разглежда подробно параметрите на инвестицията, фирмите зад нея, решенията на институциите и възраженията на местните власти и природозащитните организации.

Според публикуваната информация проектът предвижда изграждането на 18 вятърни генератора с обща инсталирана мощност до 144 мегавата. Височината на кулите може да достигне 160 метра, а диаметърът на роторите – 185 метра. Подобни съоръжения биха променили съществено облика на планинския район, като изграждането им ще изисква не само масивни фундаменти, но и пътища, монтажни площадки, електропроводи и допълнителна техническа инфраструктура.

Основният въпрос, който поставя публикацията, е дали развитието на възобновяемата енергия трябва да се осъществява чрез инвестиции, които могат да създадат значителни рискове за природата и защитените територии.

От 54 на 144 мегавата: Как се променя проектът през годините

Историята на „Орисол – 2“ започва през 2013 година, когато е одобрено инвестиционно намерение за изграждане на 18 ветрогенератора с обща мощност 54 MW.

Първоначалният проект предвижда съоръжения с височина на кулите 94 метра и диаметър на роторите 112 метра. Това са параметрите, при които е разглеждано въздействието на инвестицията върху околната среда преди повече от десетилетие.

Впоследствие обаче инвеститорът предлага съществени изменения. Новият вариант запазва броя на ветрогенераторите, но увеличава общата им мощност до 144 MW, височината на кулите до 160 метра и диаметъра на роторите до 185 метра.

Тези промени поставят въпроса дали първоначалните екологични проучвания са достатъчни за оценяването на значително по-големите съоръжения.

Различните технически характеристики могат да имат значение за начина, по който ветрогенераторите взаимодействат с околната среда, както и за необходимите строителни дейности и съпътстваща инфраструктура.

В публикацията си P26 обръща специално внимание именно на тази разлика между първоначално одобрения и актуализирания проект. Според изложената позиция подобно изменение не трябва да се разглежда като незначителна техническа корекция, тъй като мащабът на инвестицията вече е съществено различен.

РИОСВ – София решава, че не е необходима нова екологична оценка

Един от най-спорните моменти около инвестиционното намерение е решението на Регионалната инспекция по околната среда и водите в София от 27 май 2026 година.

Според информацията, представена от P26, инспекцията постановява, че за измененото инвестиционно намерение не е необходимо провеждането на нова оценка на въздействието върху околната среда.

Решението предизвиква сериозни възражения заради значителните промени в параметрите на проекта спрямо първоначалното му одобрение.

Критиците поставят въпроса дали екологични проучвания отпреди повече от десет години могат да дадат достатъчно точна представа за въздействието на съоръжения с новите размери и мощност.

Сред основните притеснения е необходимостта от актуални данни за състоянието на природните местообитания, популациите на птици и прилепи, миграционните маршрути и възможното влияние на строителните дейности.

Поставя се и въпросът дали при преценката са отчетени всички компоненти на инвестицията, включително транспортната инфраструктура, кабелните трасета и електропроводите.

Според представената в разследването позиция решението за необходимостта от нова екологична оценка трябва да се основава на достатъчно актуална информация, която да отразява реалните параметри на предвидените съоръжения.

Кой стои зад инвестицията за ветропарка „Орисол – 2“?

Разследването на P26 разглежда и собствеността на дружествата, свързани с реализацията на проекта.

Официален възложител на инвестиционното намерение е „Терраветроссоле“ ЕООД.

Според цитираните в публикацията публични фирмени данни собственик на дружеството е „Медия Асетс“ ЕООД, което от своя страна е собственост на „Финансово инвестиране“ ЕООД.

Посочва се, че „Финансово инвестиране“ ЕООД е изцяло притежавано от Бисер Андонов Лазов.

Като управител на „Терраветроссоле“ е посочен Георги Иванов Александров, а управител на „Медия Асетс“ е Николай Николов Орешаров.

В историята на собствеността присъства и дружеството „Джи Ес Ти Корпорейшън“ ООД, чиито съдружници според публикацията са Георги Александров и Спас Веселинов Иванов.

Проследяването на тези фирмени връзки очертава структурата на собствеността, но според P26 остават въпроси, свързани с финансирането на инвестицията, притежаването на правата върху проекта и разпределението на бъдещите икономически ползи.

Публикацията поставя акцент върху необходимостта от прозрачност относно това кой осигурява средствата за реализацията на ветропарка, кои дружества ще участват в изграждането и експлоатацията му и кой ще носи отговорност за възстановяването на засегнатите терени.

За местните общности тази информация е важна, тъй като реализацията на подобен проект би имала дългосрочно отражение върху района.

Защитената зона „Острица“ поражда сериозни екологични притеснения

Един от основните проблеми, разгледани в публикацията, е потенциалното въздействие на ветропарка върху дивата природа.

Особено внимание се отделя на птиците и прилепите, за които вятърните генератори могат да представляват риск в зависимост от местоположението на съоръженията и особеностите на съответните местообитания.

Въртящите се перки създават възможност за сблъсъци с летящи животни, а присъствието на големи технически съоръжения може да промени естествените им маршрути и поведението им в района.

Строителството на обслужващи пътища, прокарването на кабели и подготовката на монтажни площадки също могат да доведат до промени в местообитанията и нарушаване на целостта на отделни природни територии.

Особено чувствителен е въпросът за защитената зона „Острица“, която е част от европейската екологична мрежа Натура 2000.

Според P26 природозащитни организации са обърнали внимание на неясноти, свързани с преминаването на част от инфраструктурата на проекта през защитената територия.

Тези обстоятелства пораждат необходимост от по-задълбочено разглеждане на възможното въздействие както върху самата защитена зона, така и върху видовете, които обитават или преминават през съседните територии.

В публикацията се подчертава, че природните процеси не се ограничават до административните граници на отделните имоти. Птиците и прилепите използват по-широки територии, а въздействието върху една част от екосистемата може да има последствия и за други нейни компоненти.

Затова природозащитните организации настояват за актуални наблюдения през различните сезони, изследване на миграционните маршрути и оценка на възможните последствия от съвместното въздействие на всички елементи на проекта.

Строителството няма да се ограничи само до основите на ветрогенераторите

Друг важен аспект на инвестицията е общата площ, която може да бъде засегната от строителните дейности.

Въпреки че проектът предвижда 18 ветрогенератора, изграждането на подобен парк изисква значително повече инфраструктура от самите съоръжения.

Необходимо е да бъдат подготвени терени за фундаментите, монтажни площадки и маршрути за транспортиране на големите компоненти.

Трябва да бъдат изградени или пригодени пътища за преминаване на специализирана техника, както и кабелни трасета и съоръжения за присъединяване към електропреносната инфраструктура.

Всички тези дейности могат да доведат до допълнителни намеси в терена.

Изкопните работи, движението на тежка техника и изграждането на нови трасета могат да засегнат почвената покривка, растителността и естествените местообитания.

В публикацията на P26 се поставя въпросът дали посочените от инвеститора площи за фундаментите и площадките дават достатъчно ясна представа за общата територия, необходима за реализацията на проекта.

Според изложените опасения екологичното въздействие трябва да бъде оценявано за цялата инвестиция, включително всички обслужващи съоръжения, а не единствено за местата, на които ще бъдат разположени ветрогенераторите.

Кой ще възстанови терените след края на експлоатацията?

В публикацията се разглежда и въпросът за бъдещето на съоръженията след приключване на експлоатационния им живот.

Ветрогенераторите са предназначени за продължителна експлоатация, но след определен период възниква необходимост от подмяна, модернизация или демонтиране на оборудването.

При евентуално окончателно прекратяване на дейността трябва да бъдат предприети мерки за премахване на съоръженията и възстановяване на засегнатите терени.

Това включва въпроси за демонтажа на кулите, роторите, техническата инфраструктура и съдбата на бетонните конструкции.

P26 поставя въпроса кой ще носи финансовата отговорност за тези дейности и дали са предвидени достатъчни гаранции за тяхното изпълнение.

Според публикацията подобни задължения трябва да бъдат ясно определени още преди започване на строителството.

Основното притеснение е да не се стигне до ситуация, при която инвеститорът реализира икономическите ползи от експлоатацията, а след приключването ѝ разходите и последствията остават за местната общност.

Кметовете на Радомир и Перник се противопоставят на инвестиционното намерение

Проектът „Орисол – 2“ предизвиква реакция и от местните власти.

Според информацията, публикувана от P26, кметът на Радомир Кирил Стоев е обжалвал решението на РИОСВ – София, с което е прието, че не е необходимо извършването на нова оценка на въздействието върху околната среда.

Против проекта се е обявил и кметът на Перник Станислав Владимиров.

Възражения срещу административното решение са подадени и от Асоциацията на парковете в България и „Зелено движение“.

По данни на Министерството на околната среда и водите, цитирани в разследването, общият брой на постъпилите жалби достига 11.

Тези действия показват, че инвестиционното намерение е предизвикало сериозна съпротива от страна на местната власт и природозащитни организации.

Спорът се съсредоточава върху необходимостта от по-задълбочена екологична оценка, защитата на природните територии и прозрачността на административните процедури.

Оттеглена докладна записка за електропровода към ветропарка

Публикацията на P26 разглежда и развитието на административните процедури на местно ниво.

През юни 2026 година Общинският съвет в Радомир е трябвало да разгледа докладна записка, свързана с подробния устройствен план за трасето и сервитута на електропровод към проекта.

Впоследствие докладната е оттеглена по искане на инвеститора.

Този момент е важен, тъй като електропроводът е част от необходимата инфраструктура за функционирането на бъдещия ветропарк.

Оттеглянето на докладната е част от развитието на административния процес, но не представлява окончателно прекратяване на инвестиционното намерение.

Случаят показва колко съществено е отделните компоненти на проекта да бъдат разглеждани в тяхната взаимна връзка, тъй като ветрогенераторите, пътищата, кабелните трасета и електропроводите са части от една обща инвестиция.

Местните хора настояват решенията за природата да не се вземат без тях

Според позицията, представена в разследването, жителите на Радомир, Перник и околните населени места трябва да имат възможност да участват в обсъждането на решенията, които могат да променят природната среда в региона.

Изграждането на голям ветроенергиен парк засяга не само въпросите за производството на електроенергия, но и бъдещото използване на територията.

Местните хора имат интерес да знаят къде точно ще бъдат разположени съоръженията, какви строителни дейности се предвиждат, как ще се промени ландшафтът и какви мерки ще бъдат предприети за защита на природата.

В публикацията се подчертава необходимостта от открито представяне на проектната документация, екологичните проучвания и предвидените мерки за ограничаване на потенциалните рискове.

Общественото участие е особено важно при инвестиции, чието въздействие може да продължи десетилетия.

Според изложената позиция местните общности не трябва да бъдат поставяни пред свършен факт, след като вече са започнали строителните дейности и са направени трайни промени в терена.

Възобновяемата енергия не отменя отговорността към околната среда

Случаят с „Орисол – 2“ поставя и по-широкия въпрос за баланса между развитието на възобновяемите енергийни източници и опазването на природата.

Вятърната енергия има важно място в съвременната енергетика, но изграждането на съоръжения за нейното производство също е свързано с използване на природни ресурси и намеса в околната среда.

Производството и транспортирането на оборудването, строителството на фундаментите, прокарването на пътища и електрическа инфраструктура са дейности, които трябва да бъдат отчитани при оценката на всяка инвестиция.

Според P26 определянето на даден проект като „зелен“ не трябва автоматично да означава, че той е безвреден за природата.

Особено внимание следва да се отделя на инвестиции, планирани в планински райони, в близост до защитени територии или на места с важно значение за дивите животински видове.

В публикацията се застъпва позицията, че развитието на възобновяемата енергия трябва да бъде съобразено с конкретните особености на терена и възможните последствия за екосистемите.

Когато съществуват съмнения за значителни и трудно обратими екологични вреди, те трябва да бъдат изяснени преди реализирането на инвестицията.

Необходима е пълна яснота за бъдещето на Голо Бърдо

Според разследването на P26 случаят с „Орисол – 2“ изисква внимателно преразглеждане на инвестиционното намерение заради съществено променените технически параметри, възрастта на първоначалните екологични проучвания и въпросите около въздействието върху защитените природни територии.

Сред основните искания са извършването на актуални и независими проучвания, изясняването на всички засегнати терени и инфраструктурни трасета, както и предоставянето на пълна информация за екологичните рискове.

Особено важно е да бъде установено дали проектът може да засегне защитени видове, техните местообитания и природните характеристики на района.

В публикацията се настоява, че ако независими оценки установят значителни вреди за околната среда, които не могат да бъдат предотвратени или ограничени по подходящ начин, проектът не трябва да бъде реализиран.

Отговорността за изясняването на тези въпроси е на компетентните институции, които следва да разгледат всички съществени обстоятелства, преди да бъдат предприети необратими строителни дейности.

За местните общности въпросът не се свежда единствено до изграждането на 18 ветрогенератора. Той е свързан с бъдещето на планината Голо Бърдо, опазването на природните ѝ богатства и правото на жителите на региона да участват в решенията, които ще определят облика на района през следващите десетилетия.

Източник: Разследващият сайт P26.bg – публикацията „Голо Бърдо не е за продан! Ветропарк с 18 гигантски перки заплашва природата край Радомир“.