Тежките верижни катастрофи на автомагистрала „Тракия“ на 10 ноември оставиха след себе си не само жертви и ранени, но и свидетелства за човешка трагедия, която очевидците трудно могат да опишат с думи.

Сред първите, оказали помощ на пострадалите, са медицинската сестра Теодора Кирилова и професионалният шофьор Тодор Пенев. Двамата не се познават и пътуват в противоположни посоки, но попадат в центъра на едно от най-тежките пътни произшествия в района на Ямбол.

Пред bTV те разказват за хора, затиснати в автомобилите си, за отчаяните опити да бъдат спасени и за минутите, в които всяко забавяне може да струва човешки живот.

Медицинска сестра спира на магистралата и започва да спасява пострадали

На 10 ноември около 7 часа сутринта Теодора Кирилова пътува от Ямбол към Бургас, където работи като медицинска сестра в болница „Сърце и мозък“.

В района на пътен възел „Зимница“ гъста мъгла ограничава видимостта. Докато приближава мястото на катастрофите, тя забелязва мъж, който тича по магистралата и предупреждава шофьорите да спрат.

Теодора отбива в аварийната лента и веднага се насочва към пострадалите.

Пред очите ѝ се разкрива тежка картина — смачкани автомобили, ранени хора и пътници, които не могат да излязат от превозните средства.

Медицинската сестра започва да оказва първа помощ с наличните средства, като призовава останалите очевидци да сигнализират на телефон 112.

По думите ѝ в първите минути се налага сама да търси аптечки в катастрофиралите автомобили, за да намери превързочни материали.

„Имаше хора, които викаха за помощ, но не можех да ги извадя“

Теодора разказва, че е оказала помощ на повече от 50 пострадали, докато спасителните екипи пристигнат на мястото.

Най-тежки остават спомените ѝ за хората, затиснати в деформираните автомобили.

Някои от тях са били в съзнание и са викали за помощ, но без специализирана техника изваждането им е било невъзможно.

„Те в един момент просто спряха да се чуват“, разказва медицинската сестра пред bTV.

По думите ѝ част от пострадалите са загинали, докато са очаквали спасителните екипи.

Очевидката описва и непрекъснатите молби на хора, които я насочвали към ранени в различни автомобили.

Сред пострадалите, на които е оказвала помощ, е имало и чуждестранни граждани.

Шофьор на камион предупреждава останалите и предотвратява нови сблъсъци

По същото време Тодор Пенев пътува с товарен автомобил от Бургас към София.

След разклона за Зимница попада в участък с изключително гъста мъгла. По негови думи видимостта внезапно намалява до около 15–20 метра.

Шофьорът се движи със скорост приблизително 75 км/ч, когато забелязва хора, които сигнализират за опасност.

Намалява и успява да спре, а пред него се разкрива мащабът на произшествието — ударени тежкотоварни автомобили, преобърнати превозни средства и горяща кола.

Осъзнавайки, че следващите автомобили могат да се блъснат в спрелите, Тодор облича сигнално облекло и тръгва назад, за да предупреди останалите водачи.

Благодарение на предупреждението му следващият камион успява да спре само на няколко метра от неговия.

Пострадали лежат край пътя, други остават заклещени в автомобилите

След като успява да предупреди приближаващите превозни средства, Тодор се включва в помощта на пострадалите.

По думите му много хора са лежали в тревните площи край магистралата, а част от ранените са имали затруднения с придвижването.

Заедно с други шофьори той помага на хората, които могат да бъдат изведени на безопасно място.

Най-трудна е ситуацията при силно деформираните автомобили.

Тодор разказва за преобърната по таван кола, заклещена до мантинелата, чиито врати не са могли да бъдат отворени.

Очевидците са били принудени да изчакат пожарникарите, разполагащи с необходимото оборудване за освобождаване на затиснатите пътници.

Медицинската сестра отправя тежки критики към реакцията на място

В разказа си Теодора Кирилова поставя въпроси за организацията на спасителните действия и готовността на присъстващите да оказват първа помощ.

По думите ѝ част от хората, които не са били пострадали, са наблюдавали случващото се, без да се включат в помощта на ранените.

Тя твърди, че първите спасителни служби са пристигнали приблизително 40 минути след началото на действията ѝ на място.

Медицинската сестра изразява недоволство и от координацията между отделните екипи. Според разказа ѝ се е налагало лично да насочва полицаите и медицинските специалисти към най-тежко пострадалите.

Теодора поставя въпроса и за подготовката на полицейските служители за оказване на първа помощ при масови произшествия.

Това са свидетелски твърдения, които поставят въпроси за организацията на реакцията, но сами по себе си не установяват нарушения от страна на институциите.

Сигналът от BG-ALERT пристига след катастрофите

Тодор Пенев разказва, че по време на спасителните действия е получил и предупреждение чрез системата BG-ALERT.

Според неговите спомени съобщението е пристигнало приблизително половин час след като е спрял на мястото на инцидента.

Той обаче не успял да го прочете веднага, тъй като бил зает да помага на пострадалите и на свои колеги шофьори.

Разказът му поставя въпроса за времето, необходимо за активиране на системата при тежки пътни инциденти, когато предупреждението към приближаващите автомобили може да има решаващо значение.

Двама непознати, една трагедия и десетки човешки съдби

След часове, прекарани сред катастрофиралите автомобили и пострадалите хора, двамата очевидци продължават по пътя си.

Тодор Пенев отново сяда зад волана на камиона си, а Теодора Кирилова продължава да се грижи за хората, както прави всеки ден в професията си.

Техните разкази разкриват не само мащаба на трагедията, но и действията на обикновени хора, които в критичен момент избират да помогнат.

На 11 ноември България отбелязва Ден на национален траур в памет на загиналите при тежките катастрофи край Зимница.

Свидетелствата на Теодора и Тодор остават болезнено напомняне за последиците от пътните произшествия и за значението на навременната помощ, координацията между спасителните служби и отговорността на всеки участник в движението.