Дори малко движение може да има голям ефект. Това показват нови данни от екип учени от Harvard University. Изследването проследява влиянието на физическата активност върху предклиничната фаза на болестта на Алцхаймер.
Резултатите са публикувани в престижното медицинско списание Nature Medicine. И те са категорични.
Хората, които са правили едва между 3001 и 5000 крачки дневно, показват значително по-бавно натрупване на тау протеин. Това е един от основните маркери, свързани с прогресията на Алцхаймер.
При тях се наблюдава и по-бавен когнитивен спад. Без екстремни тренировки. Без спортни режими.
Интересен детайл. При хората с умерена активност – между 5001 и 7500 крачки дневно – не е отчетено допълнително натрупване на тау протеин.
Когнитивните им показатели са били същите като при най-активната група. Там участниците са правили над 7500 крачки дневно.
Изводът е ясен. Ползата се постига сравнително рано. След това ефектът се стабилизира.
Най-силен резултат е отчетен при хора, които преди това са били физически неактивни. След като започват да правят по 3001–5000 крачки дневно, при тях се наблюдава:
34% намаление на когнитивния спад
40% намаление на функционалния спад
Това е сериозна разлика. И то без радикална промяна в начина на живот.
Проучването включва 296 възрастни участници без клинични когнитивни нарушения, но с повишени нива на бета-амилоид. Всички те са част от дългосрочния проект за стареене на мозъка HABS.
Проследяването е продължило 14 години. Участниците са оценявани регулярно чрез PET-CT за бета-амилоид и тау протеин. Когнитивните функции са измервани с тестовете PACC5 и CDR-SOB.
Не е нужно много. Нужно е движение.
Редовно. Последователно. Реалистично.
Данните подсказват, че дори умерената физическа активност може да се превърне в ключов фактор за забавяне на един от най-тежките невродегенеративни процеси.






