Учени от Китайския университет в Хонконг откриха, че начинът, по който се храним, оказва директно влияние върху имунната ни защита.
Изследването показва, че естествените фибри, съдържащи се в зеленчуци, бобови култури и зърнени храни, стимулират полезните бактерии в червата и активират защитни механизми срещу вируси, включително и грипните.
„Фибрите действат като естествен пребиотик, който подхранва чревните бактерии и ги кара да произвеждат късоверижни мастни киселини – бутират, ацетат и пропионат.
Тези съединения намаляват възпалението, укрепват чревната бариера и активират имунните клетки,“ обясняват изследователите.
Проучването подчертава, че дори малки количества фибри дневно могат да направят огромна разлика:
За сравнение, едно голямо броколи или една краставица покриват почти дневната доза за възрастен мъж.
Най-добрите източници на „ферментиращи фибри“ са ябълки, банани, горски плодове, лук, леща, нахут, зърнени храни, ядки и семена.
Късоверижните мастни киселини не само поддържат здравето на червата, но и се разпространяват в кръвта, активирайки имунните клетки в цялото тяло и намалявайки възпалението в дихателните пътища.
Проучването показва ефект срещу широк спектър вируси:
Грип А (IAV): намаляване на тежестта на симптомите.
Респираторен синцитиален вирус (RSV): намалено възпаление в белите дробове.
SARS-CoV-2: инхибиране на вирусната репликация в клетките.
„Фибрите не са заместител на ваксините, но могат значително да повишат ефективността на имунния отговор и да облекчат симптомите на вирусни инфекции,“ уточняват учените.
За вируси, за които няма специфично лечение или ваксина, достатъчният прием на фибри може да е ключов фактор, позволявайки на организма да се справи самостоятелно с инфекцията, без нужда от антибиотици.






