Когато белим плодове или почистваме зеленчуци, рядко се замисляме какво точно изхвърляме. Корите, семките и стъблата обикновено се смятат за ненужни остатъци, но ново британско изследване показва, че някои от тях могат да бъдат изненадващо богати на полезни хранителни вещества.
Учени от Кралския колеж в Лондон (King's College London) анализирали 12 популярни плода и зеленчука, като сравнили съдържанието на фибри в частите, които обикновено ядем, с тези, които най-често изхвърляме.
Резултатите показали, че при 10 от 12 изследвани продукта изхвърляните части съдържат повече фибри от обичайно консумираните.
Сред най-впечатляващите резултати е ананасът. Неговата кора и твърда сърцевина съдържали с 453,7% повече фибри в сравнение с месестата част на плода.
Тиквата сорт „цигулка“ също показала интересни резултати. Кората и семките ѝ съдържали 9,25 грама фибри на 100 грама продукт – количество, което се доближава до една трета от препоръчителния дневен прием за някои възрастни.
При кивито разликата също е значителна. Според представените данни плодът с кората може да осигури приблизително 8 грама фибри при използваната в изследването база за сравнение, докато обеленото киви съдържа под 3 грама.
Дори частите на динята, които обикновено изхвърляме, имат хранителна стойност. Кората ѝ съдържа около 2,1 грама фибри на 100 грама.
При карфиола стъблата и изследваните семена съдържали близо 4 грама фибри на 100 грама – със 112% повече от цветчетата.
Семките и вътрешните мембрани на сладките чушки пък показали над 200% по-високо съдържание на фибри в сравнение с месестата им част.
Изследването установило и изключения. Например стъблата на броколите съдържали с 28,4% по-малко фибри от цветчетата.
Това обаче не означава, че трябва да бъдат изхвърляни. Те също могат да бъдат част от разнообразното хранене и да се използват в супи, зеленчукови ястия или гарнитури.
Учените подчертават, че по-високото съдържание на фибри не означава автоматично, че дадена част от плода или зеленчука е по-полезна във всяко отношение. Различните части съдържат различни хранителни вещества, а начинът на приготвяне също има значение.
Фибрите играят съществена роля за доброто храносмилане, подпомагат чревната функция и допринасят за по-продължително усещане за ситост.
Достатъчният им прием се свързва с по-нисък риск от сърдечносъдови заболявания и диабет тип 2, както и с по-добро метаболитно здраве.
Въпреки това много хора не приемат достатъчно фибри. В Съединените щати например средният дневен прием е около 16 грама, докато общите препоръки за възрастни обикновено са приблизително 25–38 грама дневно според възрастта и пола.
Добавянето на повече плодове, зеленчуци, бобови и пълнозърнести храни е един от най-лесните начини за увеличаване на приема им.
Според изследователите не е необходимо да променяме изцяло начина си на хранене. Понякога са достатъчни малки промени в кухнята.
Кивито например може да се консумира с добре измита кора, ако текстурата му е приятна. Стъблата на броколите могат да се обелят при необходимост и да се добавят към супи или зеленчукови ястия, а семките на сладките чушки могат да останат в някои рецепти.
Корите и семките на определени видове тиква също могат да се използват след подходяща термична обработка.
Не всички растителни остатъци обаче са подходящи за директна консумация. Твърдите и бодливи кори, включително тези на ананаса, изискват специална обработка, а някои части на растенията изобщо не са годни за ядене. Затова е важно да се използват само безопасни и добре почистени части.
Освен хранителните ползи, използването на повече части от плодовете и зеленчуците може да помогне за намаляване на хранителните отпадъци.
Според данните, цитирани в изследването, частите, които обикновено се изхвърлят, представляват между 25% и 48% от общото тегло на анализираните продукти.
Това означава, че значителна част от храната, за която плащаме, никога не достига до чинията ни.
Изследователите проверили и нагласите на 40 студенти и служители в King's College London. Сред основните причини хората да избягват консумацията на кори, семки и стъбла се оказали притесненията за храносмилането, липсата на достатъчно информация и непривичната идея да се ядат части, смятани за отпадък.
В същото време именно възможността за по-висок прием на фибри се оказала най-силният мотив хората да променят навиците си.
Новото изследване показва, че понякога можем да извлечем повече хранителна стойност от продуктите, които вече имаме у дома, вместо да търсим скъпи и необичайни суперхрани.
Проучването обхваща ограничен брой плодове и зеленчуци, като съдържанието на фибри е измерено в сурово състояние. Затова резултатите не могат да бъдат обобщени за всички растителни храни, но дават нов поглед към начина, по който използваме продуктите в ежедневното си меню.
Източник: Mindbodygreen, King's College London.






