С настъпването на есента и началото на учебната година настинките и вирусните инфекции сред децата традиционно зачестяват. Това кара много родители да търсят начини бързо да „подсилят“ имунитета на малчуганите. Някои популярни практики обаче не само нямат доказан ефект, но могат да се окажат опасни.

Педиатрите напомнят, че детската имунна система не може да бъде „включена на по-висока скорост“ с чудодейна добавка или агресивна процедура. Особено внимание трябва да се обръща на високите дози витамини, рязкото закаляване и безконтролния прием на продукти, рекламирани като имуностимулатори.

Високите дози витамин D не означават по-силен имунитет
Една от рисковите практики е самоволното даване на големи количества витамин D с надеждата детето да боледува по-рядко. Витаминът действително има важна роля за организма и нормалната работа на имунната система, но повече невинаги означава по-добре.

Витамин D е мастноразтворим и прекомерният му прием може да доведе до натрупване в организма. При сериозно предозиране са възможни повишени нива на калций в кръвта, гадене, слабост, обезводняване и бъбречни проблеми.

Затова добавките с витамин D трябва да се дават в подходяща за възрастта доза, а при необходимост от по-висок прием – след консултация с лекар.

Внимание и с цинка

Цинкът също участва в нормалната функция на имунната система, но това не го превръща в безобидно средство срещу всички есенни вируси. Продължителният прием на прекомерни количества може да причини стомашни оплаквания и да наруши усвояването и баланса на други важни микроелементи.

Особено рисково е комбинирането на няколко хранителни добавки, без да се проверява техният състав. Така родителят може неволно да дава на детето една и съща съставка от различни продукти и да надхвърли препоръчителното количество.

Шоковото закаляване със студена вода не е добра идея
Друг спорен метод е внезапното обливане със студена вода с цел „трениране“ на организма. Закаляването само по себе си може да бъде част от здравословния начин на живот, но трябва да се въвежда постепенно и да бъде съобразено с възрастта и здравословното състояние на детето.

Рязкото излагане на много ниски температури не превръща автоматично детето в по-устойчиво на инфекции. Малчуганът не трябва да бъде подлаган на неприятни или екстремни процедури с убеждението, че така ще боледува по-малко.

Имуностимулаторите не са „магически щит“

Аптеките и интернет предлагат огромно разнообразие от сиропи, билкови екстракти и хранителни добавки, обещаващи „силен имунитет“. При част от тези продукти обаче доказателствата за ефективност при здрави деца са ограничени, а съставът и подходящата възраст за прием трябва внимателно да се проверяват.

Особено внимание е необходимо при продукти с неясен произход, закупени от непроверени сайтове. „Натурално“ също не означава автоматично безопасно – билковите вещества могат да предизвикат нежелани реакции, алергии или да взаимодействат с лекарства.

Как всъщност се подкрепя детският имунитет?

Специалистите поставят акцент върху далеч по-прости, но доказано важни навици. Достатъчният сън, разнообразното хранене с плодове, зеленчуци и достатъчно белтъчини, редовната физическа активност и времето на открито подпомагат нормалното развитие на детския организъм. 

Добрата хигиена на ръцете и препоръчаните за възрастта ваксини също са сред основните мерки за ограничаване на риска от определени инфекции и усложнения.

Важно е родителите да знаят и още нещо – честите вирусни инфекции при малките деца, особено когато започнат детска градина или училище, невинаги означават „слаб имунитет“. Контактът с много други деца неизбежно увеличава срещите с различни вируси.

Затова вместо търсене на бързи и агресивни начини за „подсилване“ на организма, педиатрите препоръчват постоянство в здравословните навици. А когато детето боледува необичайно често, инфекциите протичат тежко или има други тревожни симптоми, най-разумната стъпка е консултацията с педиатър, а не самолечението.