Изборните успехи на Демократическата партия в САЩ могат да доведат до съществени промени във външната политика на Вашингтон и да ограничат възможностите на президента Доналд Тръмп да прокарва едностранно решенията си. Сред основните направления, в които се очаква засилен натиск от Конгреса, са военната помощ за Украйна, санкциите срещу Русия, операциите срещу Иран, подкрепата за Израел и американската политика в Латинска Америка. Това са част от възможните сценарии, разгледани в анализ на Ройтерс.

В случай че демократите разполагат с мнозинство и в двете камари на Конгреса, те биха получили значително по-големи възможности да влияят върху бюджетните решения, военните разходи и външнополитическите приоритети на Белия дом.

Това обаче не означава автоматична промяна на американската политика. Президентът запазва значителни правомощия в областта на международните отношения, а преодоляването на президентско вето изисква мнозинство от две трети и в Камарата на представителите, и в Сената.

Повече оръжия за Украйна и по-строги санкции срещу Русия

Една от най-съществените възможни промени засяга американската подкрепа за Украйна.

Демократите биха могли да предложат нови пакети за военна помощ на Киев, включително доставки на въоръжение и средства за укрепване на украинската противовъздушна отбрана.

Подобни инициативи биха поставили администрацията на Тръмп под допълнителен политически натиск, особено ако Белият дом продължи да настоява за ограничаване на американските ангажименти към Украйна.

Друг важен въпрос е санкционната политика спрямо Москва.

При мнозинство в Конгреса демократите биха могли да настояват за запазване или разширяване на ограниченията срещу руския енергиен сектор и да се противопоставят на евентуални опити за тяхното облекчаване.

Подобно развитие би имало пряко значение както за руската икономика, така и за възможностите на Вашингтон да използва санкциите като инструмент в преговорите за прекратяване на войната в Украйна.

Конгресът може да ограничи военните операции срещу Иран

Второто направление е свързано с американските военни действия срещу Иран.

Демократите биха могли да използват правомощията на Конгреса върху федералния бюджет, за да ограничат финансирането на определени военни операции.

Възможно е също да настояват администрацията да поиска изрично одобрение от законодателната власт за продължаване или разширяване на бойните действия.

Американската конституционна система предоставя на Конгреса правомощия по отношение на обявяването на война и отпускането на средства, докато президентът е главнокомандващ на въоръжените сили.

Това създава възможности за институционални конфликти, ако двете власти имат противоположни позиции за военната стратегия.

При демократическо мнозинство в Сената може да бъде засилен и контролът върху назначенията на висши представители на администрацията, отговарящи за отбраната и националната сигурност.

Възможно преразглеждане на военната помощ за Израел

Третата област, в която се очакват разногласия, е американската военна подкрепа за Израел.

Част от демократите настояват за по-строг контрол върху използването на доставяните от САЩ оръжия и за обвързване на военната помощ с определени условия.

Сред възможните мерки е ограничаване на доставките на конкретни видове въоръжение, включително тежки авиационни боеприпаси.

Може да бъде поставен и въпросът за преразглеждане на ежегодната американска военна подкрепа, която по действащото десетгодишно споразумение възлиза на приблизително 3,8 милиарда долара.

Подобни предложения обаче вероятно биха предизвикали разногласия и вътре в Демократическата партия, тъй като подкрепата за Израел традиционно има значителна двупартийна основа в Конгреса.

Спор за военния бюджет от 1,5 трилиона долара

Четвъртото направление е свързано с разходите за отбрана и финансирането на американската външна политика.

Тръмп поиска увеличаване на военния бюджет до 1,5 трилиона долара, но предложението срещна съпротива от демократите в Сената.

Според Ройтерс те биха могли да използват новото си мнозинство, за да ограничат част от военните разходи и да настояват за възстановяване на програми за международна помощ, чието финансиране беше съкратено от администрацията.

Това би могло да засегне както военните операции, така и дипломатическите и хуманитарните програми на САЩ.

По-строг контрол върху американските операции в Латинска Америка

Петото направление засяга политиката на Вашингтон към Венецуела, Куба и други държави от Латинска Америка.

Демократите биха могли да започнат парламентарни разследвания за американските военни действия във Венецуела и да поискат от администрацията подробна информация за правните основания, разходите и последствията от операциите.

Очаква се също да бъде поставен въпросът за санкционната политика спрямо Куба и действията на Вашингтон, свързани с политическите процеси в други латиноамерикански държави.

Чрез парламентарни изслушвания, бюджетен контрол и законодателни инициативи демократите ще могат да оказват по-силен натиск върху Белия дом, макар че няма да разполагат с неограничени възможности да променят президентската политика.

Новият Конгрес поема властта през януари 2027 г.

Победата на демократите на изборите на 3 ноември им осигури контрол както върху Камарата на представителите, така и върху Сената. Това се потвърждава от публикациите на Ройтерс и анализ на Съвета за международни отношения на САЩ.

Новият състав на Конгреса ще започне работа през януари 2027 г., когато демократите ще могат да определят дневния ред на парламентарните комисии и да поставят на гласуване свои законодателни предложения.

За Русия най-същественото потенциално последствие е възможността за възобновяване на значителната американска военна помощ за Украйна и за по-строги ограничения срещу руския енергиен сектор.

За Близкия изток ключовият въпрос е дали новото парламентарно мнозинство ще успее да ограничи военните действия срещу Иран и да промени условията за американска подкрепа на Израел.

Въпреки това победата на демократите не означава автоматична промяна на външната политика на САЩ. Реалните решения ще зависят от съотношението на силите в Конгреса, възможността за двупартийни мнозинства и реакцията на президента Тръмп.