Снимка: БНТ Западнонилската треска може да протече тежко, особено при хора с отслабена имунна система, като в някои случаи инфекцията засяга централната нервна система.
Това заяви в ефира на БНТ проф. Тодор Кантарджиев, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
По думите му най-застрашени са хората с имунен дефицит и възрастните над 60 години.
„Обикновено това са хора в имунен дефицит - над 60 годишна възраст. Инфекцията е доста тежка, когато се засегне централната нервна система. Иначе, 80 % от ухапаните не разбират, обаче правят имунен отговор.
Вирусът е в тях, но те повече и да бъдат ухапани от комари с вируса, няма да се разболеят. 20 % от тях, две седмици не са разположени, имат болки по мускулите и ставите, адинамия, някои даже повишена температура“, обясни Кантарджиев.
Западнонилската треска се предава чрез ухапване от заразен комар. Насекомото се инфектира, когато се храни с кръвта на заразени птици и коне, които са естествени носители на вируса.
Според проф. Кантарджиев и обикновените комари в България могат да разпространяват заболяването.
„Нашенските комари разпространяват тази треска. Засягането на мозъка е свързано с дезориентация, повреди по нервната система, свързани с дори загуба на съзнание. Винаги трябва да се търси медицинска помощ“, посочи той.
Бившият директор на НЦЗПБ коментира и риска от други заболявания, които могат да бъдат пренасяни от тигрови комари.
По думите му в България има единични случаи, внесени от чужбина, които обикновено се установяват и ограничават навреме.
„При нас имаме единични вносни случаи, които успяваме да локализираме и да не допускаме хора с такива трески върнали се от чужбина да бъдат изпохапани от нашенските си тигрови комари, които да разпространят и да направят огнище, защото е опасно“, заяви Кантарджиев.
Сред основните мерки за защита от комари специалистът посочи използване на репеленти и употреба на машинки срещу комари през нощта.
Той обърна внимание и на опасността от Кримско-Конго хеморагичната треска, която също може да бъде предадена чрез кърлежи.
„Българите се заразяват от нея, когато свалят кърлежи от домашните животни, от козите особено, конете, магаретата и овцете.
Котките и кучетата не са преносители. Основните са селско-стопански животни, затова свалят ли се кърлежи от селско-стопанско животно, кърлежите се горят, но винаги с медицински ръкавици и се прави дезинфекция на ръцете. Малки рани по ръцете на хората при свалянето на тези кърлежи могат да доведат до инфекция“, обясни той.






