Всеки четвърти подрастващ в света не е имал нито един ден с поне час физическа активност през последната седмица. Това показва ново мащабно изследване на Световната здравна организация (СЗО), публикувано в научното списание The Lancet Global Health. Данните разкриват тревожна тенденция – въпреки усилията за насърчаване на спорта и движението, през последните 15 години почти няма напредък в световен мащаб, съобщава АФП.
Според проучването около 240 милиона младежи на възраст между 11 и 17 години не са имали нито един ден, в който да са се движили поне 60 минути с умерена или висока интензивност.
Изследването обхваща повече от 3,2 милиона момчета и момичета в 140 държави и територии.
Резултатите показват, че подрастващите са били достатъчно физически активни средно едва 2,7 дни седмично. Само 14% от анкетираните съобщават, че са изпълнявали препоръчителния минимум от един час движение всеки ден.
Данните на СЗО показват съществена разлика във физическата активност между момичетата и момчетата.
Общо 28% от момичетата не са имали нито един ден с поне час физическа активност през предходната седмица. При момчетата този дял е 22%.
Разликата е още по-видима сред подрастващите, които спортуват или се движат достатъчно всеки ден. Само 11% от момичетата достигат препоръчителните 60 минути дневно, докато при момчетата делът е 17%.
Подобно неравенство се наблюдава в почти всички изследвани държави.
„През последните 15 години почти не е постигнат напредък в световен мащаб в насърчаването на младите хора да се движат повече, а момичетата са особено пренебрегнати“, заяви генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.
Изследването установява значителни различия в двигателната активност на подрастващите в различните части на света.
В Намибия, Непал и Филипините около 40% от младежите съобщават, че през предходната седмица не са имали нито един ден с поне 60 минути физическа активност.
На другия полюс са Сърбия и Бангладеш, където повече от 30% от подрастващите заявяват, че са били достатъчно активни през всичките седем дни.
Според СЗО тези различия показват колко силно възможностите за движение зависят от средата, в която живеят децата.
Сред основните фактори са достъпът до спортни съоръжения, безопасните обществени пространства, възможностите за ходене пеша и придвижване с велосипед, училищната среда и финансовите възможности на семействата.
Все по-голямо значение има и начинът на живот, при който значителна част от свободното време преминава пред екраните на телефони, компютри и други електронни устройства.
Според генералния директор на СЗО решението не е просто децата да бъдат призовавани да спортуват повече.
„Решението не е да казваме на подрастващите да полагат повече усилия. По-скоро трябва да направим така, че училищата, улиците и кварталите да бъдат места, където движението, игрите и физическата активност са безопасни, леснодостъпни и естествена част от ежедневието“, подчерта Тедрос Аданом Гебрейесус.
Организацията предупреждава, че недостатъчната физическа активност е основен рисков фактор за развитието на сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2 и някои видове рак.
Редовното движение има важно значение не само за физическото здраве, но и за психическото благополучие, развитието на костите и мускулите и поддържането на здравословно телесно тегло.
Световната здравна организация настоява за по-решителни действия в областта на образованието, транспорта, градоустройството, спорта и здравеопазването.
Според експертите е необходимо да се осигурят повече безопасни пространства за игра, спорт и движение, както и условия за активно придвижване до училище.
Особено внимание трябва да се отдели на пречките, които ограничават възможностите на момичетата да участват във физически дейности.
„Държавите се нуждаят от политики, които позволяват физическата активност да бъде включена в ежедневието по лесен, безопасен и достъпен начин“, подчертават от СЗО.
Според организацията липсата на напредък през последните 15 години показва, че досегашните мерки не са достатъчни и че насърчаването на движението сред младите хора трябва да се превърне в по-важен обществен приоритет.






