Макар че науката все още не разполага с лечение за деменцията, изследователите постепенно откриват навици и фактори в начина на живот, които могат да намалят риска от развитие на заболяването.

Движението, здравословното хранене, умерената употреба на алкохол, поддържането на социални връзки и дори музикалните навици отдавна се смятат за полезни. Към този списък вече може да се добави и още един неочакван елемент – сиренето.

Нови данни от мащабно проучване

Изследване, публикувано в списание Nutrients, проследява 7914 японци на възраст над 65 години. Участниците са разделени в две групи – едната редовно консумира сирене поне веднъж седмично, а другата изобщо не го включва в менюто си.

В рамките на тригодишен период учените откриват деменция при 134 души от групата, която редовно консумира сирене (3,4%), и при 176 души сред тези, които не го включват в менюто си (4,5%). Разликата е приблизително 10–11 допълнителни случая на всеки 1000 души.

Макар резултатите да не доказват пряка причинно-следствена връзка, изследователите отбелязват, че данните се вписват в тенденцията за взаимодействие между храненето и когнитивното здраве.

Защо сиренето може да оказва значение?

Авторите на проучването подчертават, че и други научни наблюдения показват връзка между млечните продукти и по-добра мозъчна функция. Според тях дори леко намаляване на риска може да има значим ефект на ниво население – особено в държави като Япония, където консумацията на сирене традиционно е ниска.

Хората, които не включват сирене в менюто си, често се хранят по-небалансирано, което частично обяснява разликата. Но дори след статистическа корекция зависимостта остава, макар и по-слаба. Това дава основание на учените да предполагат, че сиренето съдържа определени съставки, които влияят положително на мозъка.

Сред тях е витамин K – вещество, което играе роля в поддържането на когнитивната функция. Освен това сиренето е богато на пробиотични бактерии, а все повече данни сочат връзка между състоянието на чревната микрофлора и риска от деменция.

Ползи се наблюдават и при ферментиралите млечни продукти като цяло, които нерядко подобряват сърдечно-съдовото здраве – фактор, отдавна свързван с по-ниска вероятност от когнитивен спад. Най-вероятно влиянието се дължи на съчетание от няколко механизма, които действат паралелно.

Деменцията – нарастващо предизвикателство

Деменцията е определена от ООН като един от най-значимите световни здравни проблеми. По оценки над 50 милиона души в момента живеят с различни форми на заболяването, а броят им нараства заради застаряването на населението. Това е особено видимо в страни като Япония, където е проведено изследването.

Освен нарушения в паметта заболяването засяга способността за планиране, концентрация, ориентация и извършване на ежедневни дейности. Болестта на Алцхаймер е най-честата форма и представлява 60–70% от случаите. Останалите включват съдова деменция, деменция с телца на Леви и фронтотемпорална деменция.

Специалистите смятат, че деменцията се развива в резултат на комплексно взаимодействие между генетични, съдови, метаболитни и поведенчески фактори. Макар рискът да се увеличава с възрастта, той не е неизбежен. Поддържането на физическа активност, контролът върху кръвното налягане, социалните контакти и умствената стимулация са сред доказаните стратегии за забавяне на когнитивния спад.