Недостигът на т.нар. бежова мастна тъкан може да доведе до повишаване на кръвното налягане и да увеличи риска от сериозни сърдечносъдови състояния като инфаркт и инсулт, съобщава „Мейл онлайн“, позовавайки се на ново научно изследване, цитирано от БТА.
Досега беше известно, че наднорменото тегло често води до хипертония, а тя от своя страна повишава риска от сърдечни заболявания. Биологичният механизъм зад тази връзка обаче оставаше неясен. Новото проучване хвърля светлина върху ролята на бежовата мастна тъкан – специфичен вид мазнини, които подпомагат изгарянето на енергия и влияят пряко върху регулацията на кръвното налягане.
Бежовите мазнини представляват междинна форма между бялата мастна тъкан, която съхранява енергия, и кафявата, която я изгаря за производство на топлина. Те могат да се активират чрез излагане на студ, физическа активност или стрес и отдавна се разглеждат като потенциална цел в борбата със затлъстяването и метаболитните заболявания. Настоящото изследване показва, че те имат ключово значение и за сърдечносъдовото здраве.
Екип учени от Рокфелеровия университет в Ню Йорк е провел експерименти с генетично модифицирани мишки, които не могат да образуват бежова мастна тъкан. При наблюденията било установено, че липсата на тези мазнини прави кръвоносните съдове по-чувствителни към сигнали за налягане, което води до развитие на хипертония.
В научна статия, публикувана в списание Science, изследователите посочват, че не само количеството, но и видът на мастната тъкан играе решаваща роля за функционирането на съдовата система. Мишките без бежова мазнина развили високо кръвно налягане и ранни признаци на сърдечно увреждане, включително фиброза – натрупване на твърда съединителна тъкан около кръвоносните съдове, което ги прави по-малко гъвкави и затруднява кръвния поток.
Учените установили, че при липса на бежова мастна тъкан се активира генна програма, стимулираща производството на ензима QSOX1, който участва във формирането на фиброзна тъкан. При нормални условия бежовите мазнини потискат този процес. Данните показват също, че при хора с определени генетични мутации, свързани с този механизъм, се наблюдава по-високо кръвно налягане, което предполага, че резултатите от експеримента с мишки са приложими и за човека.
Ръководителят на изследването д-р Пол Коен подчертава, че откритията могат да отворят път към по-прецизни терапии. „Колкото повече разбираме молекулните връзки между мастната тъкан и кръвоносната система, толкова по-близо сме до персонализирани лечения, съобразени с индивидуалните характеристики на пациентите“, отбелязва той.
Още новини четете в категория
Здраве
21.3 С
Ако го няма при нас, значи не се е случило
