Всички деца обичат сладко. Но ние възрастните знаем, че то не е добре както за цялостното им здравословно състояние, така и за зъбите, а и за настроението им. Да, често си казваме, че големите количества сладки храни правят децата ни хиперактивни. Вярно ли е обаче всъщност това твърдение?
Факт е, че прекомерната консумация на сладки храни няма ползи за детския мозък. Дори редовният им прием може до доведе до по-слабото му развитие. Това сочат изследвания на невролози, но от своя страна това не означава, че прекомерната захар предизвиква хиперактивност.
Този мит е свързан със знанието, че захарта е бърза енергия на организма и се корени в няколко изследвания от 70-те и 80-те години на миналия век. Те са свързани с прилагането на т.нар. диета на Фейнголд като метод за лечение на деца с дефицит на внимание и хиперактивност. Тя е строго рестриктивна и изключва всички изкуствени оцветители, подсладители и ароматизатори, както и салицилатите, които се съдържат в редица полезни храни като някои плодове.
Показаното подобрение в настроението на малчуганите, участващи в изследвания, показва, че приема на тези вещества влияе на състоянията им. Всъщност няма доказана причинно-следствена връзка между приема на много захар и хиперактивността.
В днешни дни също се провеждат редица изследвания по темата, които обаче не успяват да докажат категорично, че сладките храни правят децата хиперактивни и влияят на тяхното внимание. Провеждат се и няколко експеримента, които сравняват ефекта на плацебо и захар и те са красноречиви - няма зависимост с поведението. Дори се потвърждава, че сладкото не предизвиква изблици на хиперактивност и при децата, които вече са диагностицирани с нея.
Известно е, че той се отделя, когато получим някаква награда - например нещо сладко от родителите си. Рязкото повишаване на нивата му в подобни моменти води до повишена физическа активност. А тази възбудимост и еуфория, която виждаме при хлапетата, по-скоро се дължи на моментите, в които те приемат сладките храни като някаква награда. Това обяснява експериментите на „The Conversation“.
Разбира се, опровергаването на връзката между приема на сладки храни и хиперактивността при децата не значи, че трябва да се прекалява с техния прием. Защото те може да не носят толкова вреди, но нямат и ползи за развиващия се организъм и мозък. Той се нуждае преди всичко от балансирано хранене, прием на разнообразни вещества и от време на време от нещо сладко. Но, както вече разбрахме не бива да го представяме като награда.






